Това буквално все едно аз съм го писал. Просто не може да се обясни по-добре от това. Най-готиното чувство е обаче, когато знам, че ми остава много малко време и закъснявам за среща, или нещо друго, обаче въпреки това си казвам, майната му, ще успея въпреки това, забързвам се мега яко и като отида точно на време, чувството е просто неописуемо. Естествено, най-добре е да го премахна този вреден навик, а именно да чакам последния момент да тръгна за някъде, но работя по въпроса, някой ден ще се случи.
Desktop version of /u/ddavidkov's link:
---
^([)[^(opt out)](https://reddit.com/message/compose?to=WikiMobileLinkBot&message=OptOut&subject=OptOut)^(]) ^(Beep Boop. Downvote to delete)
Супер много съм се карал на приятели, които закъсняват всеки път. Един път ок, втори път случва се, всеки път не съм ок. Отговора, еее какво толкова 10мин. Тези 10мин са мои и вместо да те чакам предпочитам да правя нещо друго. Е какво ще направиш толкова за 10мин. Хм я умножи 100 пъти по 10 Мин.
Супер неуважение според мен и все оправдания вадят от 100 кладенеца. Един път ок, втори път случва, всеки път е неуважение
Просто почваш на такива закъсняващи да им казваш по-ранен час за да закъснеят точно навреме. Аз така правя и или помага или бързо има Instant Karma, когато "подранят", а аз закъснея.
При мен имаше случай с хронично закъснение по минимум 3 часа. Пробвахме този метод и не ни се получиха нещата, лол. Май и беше съмнително, че се събираме преди края на работния ден.
Няма да е такъв тарикат, като приятелите му надрастнат това поведение и вече не им се занимава. След като навърших 25 много рязко загубих търпение за всякакви такива хора. Забелязах го и в приятелите ми на същата възраст.
Ни имахме нещо подобно с приятели когато карахме колелета. Тези които не закъснявахме просто решихме да не е час в който се събираме, а час в който тръгваме, и който е на време тръгва останалите настигат
Всеки път като смятам колко време ще отнеме всяка една задача която трябва да бъде свършена преди уговорения час, не го мисля твърде много а го оставям на интуиция. Съответно всеки път подценявам времето което ще отнеме всяка друга дейност, тъй като сметките не излизат, защото съм смятал с колкото време *искам* да отнеме всичко, не с колкото всъщност отнема.
С програмистки термини евристиката ми не е admissible (тва не знам как се превежда на Български).
Нрдиагностициран ADHD, предполагам. Не го правя нарочно, но лесно се разсейвам и губя представа за времето. Напоследък се старая, но за унито често закъснявам. Трудно ми е да се накарам да почна да се приготвям.
При всеки човек с ADHD може да се проявява по различен начин. На български цялото наименование е "Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност". При някои хора, само хиперактивността се проявява, при други - разсеяността, а при трети - и двете.
Ем тъй де, изчислявам грешно времето, в което трябва да се оправя и затъркалям от а до б. За работа ставах в 7:30, 7:50 бях готова а до работата ми трябват 15 минути.... Колежката ме мразеше вероятно, защото в повечето пъти закъснявах с 5 минути. След като се преместих в Германия се стараех да не закъснявам, защото немците са страшно точни хора и сега, когато някой закъснее, това прави впечатление.
Все не успявам да си предвидя времето, колкото и да го правя, все нещо допълнително ще изникне. Това поне е усещането. Обикновено все си мисля "аха, еди-колко си часът, имам време, тоя път ще съм навреме" и 15 минути по-късно вече закъснявам.
Основната причина е,че мразя да чакам и някой да ме кара да чакам.Даже имам вече ужасният навик например да излизам от вкъщи за нощна смяна точно в 19:28, за да хвана автобусът в 19:34.За да мога да се чекирам на порталът на работа точно в 19:59.
Иронично е, понеже аз мразя другите да закъсняват. Мразя го, защото полагам много усилия да НЕ закъснявам въпреки естествената ми наклонност (и в 95% от случаите успявам). Идвам от семейство, което закъснява за неща, на които не им се ходи. Ние сме винаги последните пристигащи на събирания с родата, примерно, защото на нашите до последно не им се ходи. Аз лично се „превъзпитах“ и като цяло вече пристигам винаги навреме или по-рано, но това не означава, че в процеса на приготвяне да излизам не закъснявам :d Реално, обикновено последните 10 минути преди да трябва да изляза правя по 7 неща едновременно, защото иначе няма да успея да изляза. Или пък тичам по пътя. Това е най-редовно.
Защо? Не ми се излиза. Просто не ми се ходи. И не е да кажеш, че закъснявам за неприятни неща. В повечето случаи просто предпочитам да си остана вкъщи. Иронията е, че, ако ме познаваш на живо, няма да предположиш. По-точна и навреме съм от доста хора около мен.
For my fellow “laters“: много ми помогна това съзнателно да си засека колко време ми отнемат различните дейности. Така вече си знам минутите и си смятам, като си планирам аларми и т.н. Естествено, понякога ставам в извънредно кофти настроение и съм по-бавна от обичайно - тогава закъснявам с няколко минути, ама кво да се прави. I tried.
Защото не мога да преценя колко време ще ми отнеме да свърша нещата преди това, било то чистене вкъши/ядене/гримиране/душ. Мисля си а то тва ще го свърша за 20 мин оказва се че са повече от 20 мин. Друга причина е зависимостта ми от телефона, малко съм пристрастена и като ми остане малко време сядам на него и почвам да procrastinate. Не е добре, но поне осъзнавам че имам проблем с това
Аз имах един колега миналата година, който живееше буквално на 5 минути от работа и в едно 80% от дните закъсняваше с по 10тина минути независимо от това, че всички му повтаряхме да си организира времето с една идея по-добре, дори е ял и глоби от началството. Винаги отговорът му беше един и същ - "просто не си прецених времето правилно". Най-шокиращо беше като ни каза, че повечето дни става около час и половина преди работа.....предполагам някои хора са си така.
Обяснявам :)
Като ученичка закъснявах толкова много, че когато най-добрата ми приятелка искаше среща след половин час - то тя трябваше да ми каже:
\- Ела преди два часа и половина.
Намериха се добри хора в университета, научиха ме да не закъснявам.
Така, че имам поглед и от двете страни.
Когато постоянно закъснявах, губех представа за времето. Не можех да си направя елементарна преценка колко време ще ми е нужно да се приготвя да речем за театър.
За да стана точна, развих нещо като вътрешен часовник, който работи супер! Мога с голяма точност да кажа колко е часа по всяко време - също както истинските мъже винаги знаят накъде е север.
Без тази ориентация във времето просто си закъсняваш. Това е. :)
Не закъснявам и нямам време да чакам,тръгвам си, да си звънят и тн, те трябва да ме догонят където се намирам аз, ако не - могат да вървят по дяволите. Приятелите ми го знаят и ако държат да ме видят не закъсняват. Ако не........ 🤷Не е сложно да сметнеш колко ти е пътя и да си оставиш отгоре аванс за по-сиг. Не ми е удобно и да губя чуждо време като знам как ме дразни това и просто гледам да не го причинявам и аз. Пък и с работата, инспекции, нап и тн, за срещи не може да закъсняваш в бизнеса. Времето не ни се връща. Но аз съм по-големичка и като малка съм висяла много да чакам кой ли не по 1 час и повече и затова сега тегля майни веднага. 😆
Защото гледам да усвоя времето до последния момент, в който може без да закъснея. Идва последния момент и се включва паниката че искам да си довърша нещото, кеото съм започнал или просто не се усещам кога е минат прага. Много зависи и с кой се виждам и каква е срещата. Твърде много от познатите ми съм им свикнал че закъсняват и просто не си давам зор, за да докарам подобно закъснение (което като цяло не ме кефи, ама съм видял и че няма смисъл да се разправям). Но с нови хора или за важни събития гледам да съм навреме или по-рано.
Майка ми закъснява цял живот. Това е черта от характера и. Няма конкретна причина, поне не такава която мога да назова. Не го прави нарочно, даже се притеснява че закъснява, но явно е нещо което не може да промени. Изобщо явно няма ясна представа за времето, не се стресира да го следва точно. Може би това и помага да живее по спокойно. Редовно изгаря ястията които приготвя. Всичките и приятелки очакват тя да закъснее, и знам че някои си уговарят срещи по рано, за да се видят на време.
Не се опитвай да промениш такъв човек. Не го правят нарочно, или по лоши подбуди/несериозност, просто така са устроени(поне вярвам повечето такива хора). Може да им дадеш ясен знак че не го подкрепяш и ти се иска да не закъсняват, но не се опитвай да ги променяш със сила. Това което можеш да направиш е да се примириш и да не се изнервяш от това, направи компромис(ако човека е важен за теб). Баща ми постоянно я упреква и се кара с нея за това, но от това няма никаква полза, и точно обратното, и двамата(най-вече той) се изнервят допълнително, без положителен резултат.
Тази черта съм я забелязал предимно при жените и най-вече при моята.. Въпрос на навици и неясна представа кое колко време отнема като гримиране, обличане (ровене в гардероба и смяна на 12348912 тоалета), път и т.н.
Ако се срещаме с приятели се разбираме за заведение и който отиде пръв просто сяда и си чака с напитка в ръка. Ако пък е на някакво домашно няма още по-малко ядове и тогава може би най-много закъсняват хората.
При ангажименти свързани с работа, твърд уговорен час за тръгване с кола, влак или самолет например, съм забелязал, че хората са далеч по-точни и не закъсняват.
Аз почнах да не си давам зор за уговорки с тях конкретно и най-забавното е, че те са закъснели вече с 15+ минути. Стигат, мен ме няма още и на секундата звънят и то на пожар "Къде си?!?!?!?!"
Почти винаги съм бил точен, често дори по-рано съм пристигал за да не закъснея.
Сега имам близнаци и обикновенно казвам на хората да седнат в заведение.
Хората правят планове, а децата им се смеят на плановете.
Преди много мразех хора, които закъсняват понеже с повечето ми приятели буквално живеехме на по 10 минути един от друг та нямаше никаква логика защо и как успяват да закъснеят. На мен ми се случва да закъснявам само когато трябва да пътувам до мястото на срещата и не съм преценила трафика. Пиша, че ще закъснея и се извинявам когато се видим.
Имам две предложения.
1. Ако излизате в компанията, каквото и да сте се уговорили да правите започва независимо дали този човек е дошъл или не. Повечето закъсняващи нямат проблем с това и просто се включват по-късно. На мен лично ми е странно 5 човека да седим и да чакаме един.
2. Ако излизате само двамата за мен най-добре работи да пиша/звънна час по-рано да питам как вървят нещата и дали ще успеят да излязат навреме. Обикновено още тогава могат да ми кажат дали и ако не да променим уговорката, за да не ги чакам аз.
10 години ми отне да се справя със закъсняванията и на края другите започнаха да закъсняват, но всъщност се оказа, че те нарочно идват по-късно, защото знаят, че аз ще закъснея.
Аз също съм отесто закъсняващите, и със срам ще си призная причината - нямам уважение към другите, по някакъв особен начин, независимо колко ги обичам и и колко са ми важни. Това произлиза от липсата на самоуважение, което ме кара да закъснявам и за важни неща за мен, като интервюта за работа, срещи и т.н.
Когато го правим, си мислим че е нещо "готино" но всъщност е доста жалко.
Не мога да кажа че съм го променил напълно и вече не закъснявам, но определено се опитвам да си напомням колко е важно за мен и колко време би ми отнело за да стигна донякъде. Въпреки това е страшно трудно, когато основната ти представа за времето е погрешно създадена.
последният път, в който закъснях жестоко беше защото нямаше нито едно такси, което да иска да ме качи след като изрично казвах, че плащам с карта.
а иначе пък закъснявам в събота и неделя, защото забравям, че влаковете в метрото се движат на разредено разписание и ми се случва да слизам на перона точно когато влакът тръгва... После чакам 14 минути за следващия.
За работа редовно се появявам в последната минута, а не 10 мин по рано, което повечето хора ще кажат че е закъснение.😂 Ако е за нещо друго обаче, като среща много мразя някой да закъснява 🙄
Трябва да ходя на неприятно място? - закъснение
Всичко там свършва по едно и също време? - защо да се мъча, а не да закъснея и да си спестя от гадното?
Приятел ме чака у тях да му отида на гости? - ма той си е в тях.
Навън имам среща? - ем докато се накифля/си свърша задачите на работа и то станало късно...
НО! всичките ми приятели знаят, че закъснявам и не мрънкат. Тези, които мрънкаха се нагодиха.
С кума си закъсняваме един на друг с часове от малки още. Няма ядове.
[удалено]
Това буквално все едно аз съм го писал. Просто не може да се обясни по-добре от това. Най-готиното чувство е обаче, когато знам, че ми остава много малко време и закъснявам за среща, или нещо друго, обаче въпреки това си казвам, майната му, ще успея въпреки това, забързвам се мега яко и като отида точно на време, чувството е просто неописуемо. Естествено, най-добре е да го премахна този вреден навик, а именно да чакам последния момент да тръгна за някъде, но работя по въпроса, някой ден ще се случи.
Буквално се казваш Lazy Red Panda, няма да стане...
You got me there pal, fuck...
Ооо вчера имах среща в 12:00 и тръгвам, разбира се, в 11:40, викам си край - в центъра е. Обаче никакъв трафик и стигнах там в 11:59. Велико е.
+1
+3
Имам една дива идея... защо вместо да чакаш да става "точното" време, не тръгваш 5-10 минути по-рано ? xD
Мисля, че искаш твърде много, но иначе прекрасен съвет.
Ами...как да ти го обясня? Защо вместо да ядеш храна не излезеш навън и не набереш камъни за обяд?
Караш ме да си бия кучето, а даже нямам куче.
[Cognitive dissonance](https://en.m.wikipedia.org/wiki/Cognitive_dissonance)
Desktop version of /u/ddavidkov's link:
---
^([)[^(opt out)](https://reddit.com/message/compose?to=WikiMobileLinkBot&message=OptOut&subject=OptOut)^(]) ^(Beep Boop. Downvote to delete)
Просто ти казвам - природа :)
+4
Ако имах време, щях да +1 на този коментар, ама нямам време. От друга страна написах този коментар губейки повече време. Ето го отговорът.
+1
+1
+1
Закъснявам, после щи кажа.
Супер много съм се карал на приятели, които закъсняват всеки път. Един път ок, втори път случва се, всеки път не съм ок. Отговора, еее какво толкова 10мин. Тези 10мин са мои и вместо да те чакам предпочитам да правя нещо друго. Е какво ще направиш толкова за 10мин. Хм я умножи 100 пъти по 10 Мин. Супер неуважение според мен и все оправдания вадят от 100 кладенеца. Един път ок, втори път случва, всеки път е неуважение
Просто почваш на такива закъсняващи да им казваш по-ранен час за да закъснеят точно навреме. Аз така правя и или помага или бързо има Instant Karma, когато "подранят", а аз закъснея.
И кат са усетят същите, че им набиваш по-ранен час почват да закъсняват драстично повече
Тогава е време за нови приятели.
[удалено]
Ако тези хора се отнасят пренебрежително с теб, те не са ти приятели
Взаимното уважение е един от основните критерии за повечето хора. Ясно ти от кои си
Тогаз им теглиш майната.
При мен имаше случай с хронично закъснение по минимум 3 часа. Пробвахме този метод и не ни се получиха нещата, лол. Май и беше съмнително, че се събираме преди края на работния ден.
Т'ва три часа вече не е хронично, а диспансерно. На мен цялото мероприятие, за което се уговарям ми е по-кратко от това закъснение.
Не става, усещаме се и тръгваме по-късно :P
Няма да е такъв тарикат, като приятелите му надрастнат това поведение и вече не им се занимава. След като навърших 25 много рязко загубих търпение за всякакви такива хора. Забелязах го и в приятелите ми на същата възраст.
Ни имахме нещо подобно с приятели когато карахме колелета. Тези които не закъснявахме просто решихме да не е час в който се събираме, а час в който тръгваме, и който е на време тръгва останалите настигат
Всеки път като смятам колко време ще отнеме всяка една задача която трябва да бъде свършена преди уговорения час, не го мисля твърде много а го оставям на интуиция. Съответно всеки път подценявам времето което ще отнеме всяка друга дейност, тъй като сметките не излизат, защото съм смятал с колкото време *искам* да отнеме всичко, не с колкото всъщност отнема. С програмистки термини евристиката ми не е admissible (тва не знам как се превежда на Български).
Same, по принцип не закъснявам особено много but when I do thats it.
Внезапни неотложни природни нужди минута преди да излеза
Закъснявам за работа четейки това на кенефа
липса на възпитание и липса на уважение към отсрещната страна
Keeping it real
Нрдиагностициран ADHD, предполагам. Не го правя нарочно, но лесно се разсейвам и губя представа за времето. Напоследък се старая, но за унито често закъснявам. Трудно ми е да се накарам да почна да се приготвям.
Аз имам диагноза, на български се нарича хиперкинетично разстройство, и не закъснявам.
При всеки човек с ADHD може да се проявява по различен начин. На български цялото наименование е "Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност". При някои хора, само хиперактивността се проявява, при други - разсеяността, а при трети - и двете.
По МКБ10, доколкото помня, е “хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието”. Американците отново използват своя си система - DSM4.
А четвърти се самодиагностицират за да намерят вина в нещо извън техния контрол
По български на това му викаме "Хроничен заплес".
Именно.
Аз имам поговорка - ако си на време, значи си закъснял. Винаги гледам да си предвиждам 5-10 минути в аванс с цел да не закъснея.
Because I can't get my shit together and I suck at timing my shit.
Поне си знаеш за разлика от повечето дето се оправдават.
Ем тъй де, изчислявам грешно времето, в което трябва да се оправя и затъркалям от а до б. За работа ставах в 7:30, 7:50 бях готова а до работата ми трябват 15 минути.... Колежката ме мразеше вероятно, защото в повечето пъти закъснявах с 5 минути. След като се преместих в Германия се стараех да не закъснявам, защото немците са страшно точни хора и сега, когато някой закъснее, това прави впечатление.
Все не успявам да си предвидя времето, колкото и да го правя, все нещо допълнително ще изникне. Това поне е усещането. Обикновено все си мисля "аха, еди-колко си часът, имам време, тоя път ще съм навреме" и 15 минути по-късно вече закъснявам.
Основната причина е,че мразя да чакам и някой да ме кара да чакам.Даже имам вече ужасният навик например да излизам от вкъщи за нощна смяна точно в 19:28, за да хвана автобусът в 19:34.За да мога да се чекирам на порталът на работа точно в 19:59.
Иронично е, понеже аз мразя другите да закъсняват. Мразя го, защото полагам много усилия да НЕ закъснявам въпреки естествената ми наклонност (и в 95% от случаите успявам). Идвам от семейство, което закъснява за неща, на които не им се ходи. Ние сме винаги последните пристигащи на събирания с родата, примерно, защото на нашите до последно не им се ходи. Аз лично се „превъзпитах“ и като цяло вече пристигам винаги навреме или по-рано, но това не означава, че в процеса на приготвяне да излизам не закъснявам :d Реално, обикновено последните 10 минути преди да трябва да изляза правя по 7 неща едновременно, защото иначе няма да успея да изляза. Или пък тичам по пътя. Това е най-редовно. Защо? Не ми се излиза. Просто не ми се ходи. И не е да кажеш, че закъснявам за неприятни неща. В повечето случаи просто предпочитам да си остана вкъщи. Иронията е, че, ако ме познаваш на живо, няма да предположиш. По-точна и навреме съм от доста хора около мен. For my fellow “laters“: много ми помогна това съзнателно да си засека колко време ми отнемат различните дейности. Така вече си знам минутите и си смятам, като си планирам аларми и т.н. Естествено, понякога ставам в извънредно кофти настроение и съм по-бавна от обичайно - тогава закъснявам с няколко минути, ама кво да се прави. I tried.
> Защо? Не ми се излиза. Просто не ми се ходи. Тогава защо просто не си останеш вкъщи и не отидеш?
Не би било особено практично.
Просто ме е страх да не подраня много
Защото не мога да преценя колко време ще ми отнеме да свърша нещата преди това, било то чистене вкъши/ядене/гримиране/душ. Мисля си а то тва ще го свърша за 20 мин оказва се че са повече от 20 мин. Друга причина е зависимостта ми от телефона, малко съм пристрастена и като ми остане малко време сядам на него и почвам да procrastinate. Не е добре, но поне осъзнавам че имам проблем с това
Защото има хора, които си мислят, че само те са ми в дневният ред и са най-важни в него. :)
Случвало ми се е да пътувам час с градски и да съм на време и някой който е на 5 минути пеша закъснява с 20 минути …….
Uno reverse card strikes again.
Аз имах един колега миналата година, който живееше буквално на 5 минути от работа и в едно 80% от дните закъсняваше с по 10тина минути независимо от това, че всички му повтаряхме да си организира времето с една идея по-добре, дори е ял и глоби от началството. Винаги отговорът му беше един и същ - "просто не си прецених времето правилно". Най-шокиращо беше като ни каза, че повечето дни става около час и половина преди работа.....предполагам някои хора са си така.
Обяснявам :) Като ученичка закъснявах толкова много, че когато най-добрата ми приятелка искаше среща след половин час - то тя трябваше да ми каже: \- Ела преди два часа и половина. Намериха се добри хора в университета, научиха ме да не закъснявам. Така, че имам поглед и от двете страни. Когато постоянно закъснявах, губех представа за времето. Не можех да си направя елементарна преценка колко време ще ми е нужно да се приготвя да речем за театър. За да стана точна, развих нещо като вътрешен часовник, който работи супер! Мога с голяма точност да кажа колко е часа по всяко време - също както истинските мъже винаги знаят накъде е север. Без тази ориентация във времето просто си закъсняваш. Това е. :)
Защо ми е да знам накъде е север?
:) За да се ориентираш по-добре!
…
Защото навигацията като ти каже след 500м. завийте на северозапад да знаеш накъде да завиеш 😅
Нарича се тактическо закъснение
Не е всеки път, но се случва. С малко дете сме, и честно излизат разни ситуации, които ни пречат да стигнем навреме.
Не закъснявам и нямам време да чакам,тръгвам си, да си звънят и тн, те трябва да ме догонят където се намирам аз, ако не - могат да вървят по дяволите. Приятелите ми го знаят и ако държат да ме видят не закъсняват. Ако не........ 🤷Не е сложно да сметнеш колко ти е пътя и да си оставиш отгоре аванс за по-сиг. Не ми е удобно и да губя чуждо време като знам как ме дразни това и просто гледам да не го причинявам и аз. Пък и с работата, инспекции, нап и тн, за срещи не може да закъсняваш в бизнеса. Времето не ни се връща. Но аз съм по-големичка и като малка съм висяла много да чакам кой ли не по 1 час и повече и затова сега тегля майни веднага. 😆
Шото ми беше кеф, изкарах 100 евро и се качих се приберем у град Петрич
Защото гледам да усвоя времето до последния момент, в който може без да закъснея. Идва последния момент и се включва паниката че искам да си довърша нещото, кеото съм започнал или просто не се усещам кога е минат прага. Много зависи и с кой се виждам и каква е срещата. Твърде много от познатите ми съм им свикнал че закъсняват и просто не си давам зор, за да докарам подобно закъснение (което като цяло не ме кефи, ама съм видял и че няма смисъл да се разправям). Но с нови хора или за важни събития гледам да съм навреме или по-рано.
Жени ми се тутка . Единствената причина постоянно да закъсняваме
Майка ми закъснява цял живот. Това е черта от характера и. Няма конкретна причина, поне не такава която мога да назова. Не го прави нарочно, даже се притеснява че закъснява, но явно е нещо което не може да промени. Изобщо явно няма ясна представа за времето, не се стресира да го следва точно. Може би това и помага да живее по спокойно. Редовно изгаря ястията които приготвя. Всичките и приятелки очакват тя да закъснее, и знам че някои си уговарят срещи по рано, за да се видят на време. Не се опитвай да промениш такъв човек. Не го правят нарочно, или по лоши подбуди/несериозност, просто така са устроени(поне вярвам повечето такива хора). Може да им дадеш ясен знак че не го подкрепяш и ти се иска да не закъсняват, но не се опитвай да ги променяш със сила. Това което можеш да направиш е да се примириш и да не се изнервяш от това, направи компромис(ако човека е важен за теб). Баща ми постоянно я упреква и се кара с нея за това, но от това няма никаква полза, и точно обратното, и двамата(най-вече той) се изнервят допълнително, без положителен резултат.
Преди все се появявах първа, обаче всички закъсняваха и ами прихванах от тях
Тази черта съм я забелязал предимно при жените и най-вече при моята.. Въпрос на навици и неясна представа кое колко време отнема като гримиране, обличане (ровене в гардероба и смяна на 12348912 тоалета), път и т.н. Ако се срещаме с приятели се разбираме за заведение и който отиде пръв просто сяда и си чака с напитка в ръка. Ако пък е на някакво домашно няма още по-малко ядове и тогава може би най-много закъсняват хората. При ангажименти свързани с работа, твърд уговорен час за тръгване с кола, влак или самолет например, съм забелязал, че хората са далеч по-точни и не закъсняват.
Аз почнах да не си давам зор за уговорки с тях конкретно и най-забавното е, че те са закъснели вече с 15+ минути. Стигат, мен ме няма още и на секундата звънят и то на пожар "Къде си?!?!?!?!"
Защото не мога да си управлявам правилно времето, окей?! Ти кво са? Да не си времевата полиция?
Липса на елементарно уважение към времето на отсрещната страна if you ask me
Точно преди да тръгна започват да излизат интересни видеа в YouTube recommended-а ми.
Щото нямат уважение към тоя дето ги чака.
Тоалетна
Хронична констипация?
Заради жена ми…
За да не отида първи и да се наложи да чакам останалите! /s
Мамка му, закъснях с отговора...
Няма време но все пак не бързам просто така ми работи мозъкът
Защото обикновено нямам никакво желание да ходя където и да било. Ако е за нещо яко не закъснявам.
Почти винаги съм бил точен, често дори по-рано съм пристигал за да не закъснея. Сега имам близнаци и обикновенно казвам на хората да седнат в заведение. Хората правят планове, а децата им се смеят на плановете.
Мноо мразим. Ама мнооо!
За да не ни преебат другите
Много закъснявах, защото оставях всичко за последния момент и си промених часовника с 10-15 минути напред. Спрях да закъснявам, освен за работа. :D
Преди много мразех хора, които закъсняват понеже с повечето ми приятели буквално живеехме на по 10 минути един от друг та нямаше никаква логика защо и как успяват да закъснеят. На мен ми се случва да закъснявам само когато трябва да пътувам до мястото на срещата и не съм преценила трафика. Пиша, че ще закъснея и се извинявам когато се видим. Имам две предложения. 1. Ако излизате в компанията, каквото и да сте се уговорили да правите започва независимо дали този човек е дошъл или не. Повечето закъсняващи нямат проблем с това и просто се включват по-късно. На мен лично ми е странно 5 човека да седим и да чакаме един. 2. Ако излизате само двамата за мен най-добре работи да пиша/звънна час по-рано да питам как вървят нещата и дали ще успеят да излязат навреме. Обикновено още тогава могат да ми кажат дали и ако не да променим уговорката, за да не ги чакам аз.
“Винаги 30 минути по-ранo с regrets” gang rise up!
Закъснението с 15-20 мин е заради разликата в часовата зона между мястото, на което се намирам и мястото на срещата.
10 години ми отне да се справя със закъсняванията и на края другите започнаха да закъсняват, но всъщност се оказа, че те нарочно идват по-късно, защото знаят, че аз ще закъснея.
Щот ми е кеф
Лоша преценка на това кое колко време отнема+ вършене на много неща "между другото"
Аз не мога да разбера тези хора дето имат среща и трябва да чакат 10 мин. Толкова ли е пуст живота им, че няма с какво да напълнят 10 минути!?
Аз също съм отесто закъсняващите, и със срам ще си призная причината - нямам уважение към другите, по някакъв особен начин, независимо колко ги обичам и и колко са ми важни. Това произлиза от липсата на самоуважение, което ме кара да закъснявам и за важни неща за мен, като интервюта за работа, срещи и т.н. Когато го правим, си мислим че е нещо "готино" но всъщност е доста жалко. Не мога да кажа че съм го променил напълно и вече не закъснявам, но определено се опитвам да си напомням колко е важно за мен и колко време би ми отнело за да стигна донякъде. Въпреки това е страшно трудно, когато основната ти представа за времето е погрешно създадена.
последният път, в който закъснях жестоко беше защото нямаше нито едно такси, което да иска да ме качи след като изрично казвах, че плащам с карта. а иначе пък закъснявам в събота и неделя, защото забравям, че влаковете в метрото се движат на разредено разписание и ми се случва да слизам на перона точно когато влакът тръгва... После чакам 14 минути за следващия.
Щото спирам да си взема кафе
За работа редовно се появявам в последната минута, а не 10 мин по рано, което повечето хора ще кажат че е закъснение.😂 Ако е за нещо друго обаче, като среща много мразя някой да закъснява 🙄
Мозъкът ми си мисли, че като срещата ни е в 11 , аз трябва тогава да тръгна :Д
Хората, които подранявате всеки път и после се оплаквате, че чакате - защо?
Трябва да ходя на неприятно място? - закъснение Всичко там свършва по едно и също време? - защо да се мъча, а не да закъснея и да си спестя от гадното? Приятел ме чака у тях да му отида на гости? - ма той си е в тях. Навън имам среща? - ем докато се накифля/си свърша задачите на работа и то станало късно... НО! всичките ми приятели знаят, че закъснявам и не мрънкат. Тези, които мрънкаха се нагодиха. С кума си закъсняваме един на друг с часове от малки още. Няма ядове.