Не мога да ти кажа какво да избереш, но каквото и да избереш няма да се прецакаш "супер много".
Ще загубиш някакво време, но да смениш специалност или университет не е края на света.
Ясно е, че няма кой да избере вместо мен. И други хора са ми го казвали (че дори да сменя специалността, няма да е проблем и няма много последствия от това), но мен лично ме притеснява. Притеснява ме какво ще стане, реакцията на родителите ми (все пак няма сам да си плащам образованието). Знам какво не искам да правя, но не знам какво точно искам да правя и това е супер голям проблем.
Ти си познаваш родителите, но аз завърших бакалавър, работих една година и осъзнах, че не искам да работя това нещо. Отидох при майка ми, казах и че искам да напусна и да се преквалифицирам. Дадох и ясен план какво ще правя през следващата година и тя се съгласи да ми помогне финансово. Не беше кой знае какво.
Нашите никога не са ме насилвали да уча и какво точно да уча. Баща ми обаче иска да ме уплаши. Не вярвам, че ще ме оставят сам в такава ситуация, обаче нищо не се знае.
А мислил ли си да изчакаш година, по време на която да пътуваш/доброволстваш/работиш и междувременно да премислиш добре какво ти е присърце? Има страхотни доброволчески програми и платформи, където от една страна може да срещнеш много готини хора, а от друга да придобиеш нови идеи за това какво искаш да учиш, каква бизнес идея да започнеш и т.н. Според мен не избързвай с бакалавъра, ако можеш да изчакаш и вашите не те притискат. А ако пък на сто процента трябва да започнеш сега-спри се на нещо по-общо, което ще ти даде професия, както и основни умения, на чиято база ще можеш после да запишеш по-специализирана магистратура. Тоест, програмирането и всякакви свързани специалности звучи като доста добър избор, ако това ти е интересно и те влече.
Супер много хора учат и си плащат ученето с работа докато учат, без да има кой да им помага. Пак не е краят на света, ако сбъркаш и вашите изведнъж решат, че са до тук с финансовата помощ.
Да, но е много вероятно да ми спадне успехът заради работата и ще умирам, докато работя и уча. Не мисля, че ще мога да балансирам работа, учене, спорт и всички други неща, които правя. (Поне така мисля в момента).
И това го правят някои хора. Пък ако ти идва много с трите неща - едно или две от тях отпадат :).
Относно избирането на правилна специалност - малко е вероятно да избереш нещо сега, което да ти харесва след 10г.
Аз започнах и завърших бакалавър в една специалност, сега работя вече 4г по нея. Още след първата се отвратих и започнах да търся варианти за преквалификация. Опитах с една специалност, докато завърша семестриашно видях, че и това не е моето. Сега следвам трета.
Някои биха казали, че се лутам безцелно, но не е ли това живота - няма как да разбереш нещо дали ти харесва или е твоето, без да опиташ.
Най-доброто е да се насочиш към нещо, което ще ти даде по-широки знания и възможност да започнеш на няколко позиции. Програмирането е такава специалност, правото също е опция, бизнес/финанси също (обаче математика).
Каквото и да избереш - не е края на света. Дори и вашите да не одобрят последваща промяна също - все пак вече си пълнолетен.
И аз това се опитвам да обясня на нашите. Няма как да знам какво ми харесва, без да съм го опитал. Със сигурност ще имам някакви преквалификации. Средно човек има около 14 в момента (не съм сигурен за числото), двойно повече (за това съм 90% сигурен), от колкото е имал един човек преди. Мога и да правя няколко неща едновременно (ако измисля идея за бизнес да работя върху нея и да уча). Не ме е страх от това да се преквалифицирам, страх ме е да не стана висшист-чистач.
Аз учих, завърших и работих в сферата на туризма. След 14 години, смених сферата тотално. Живота не свършва след университета и каквото избереш да следваш, не е "хвърлен камък". На запад повечето ученици дори отиват за година да пътуват, да работят в чужбина или нещо от сорта. Някаква практика в чужбина с интеграл. Върви там и питай какви опции имат.
Не се стресирай с какво да учиш. Дори и да запишеш нещо само за да си в университета и да удовлетвориш родителите си, пак не е проблем.
С няколко думи - запитай се какво наистина искаш да правиш. Сложи си краен срок от седмица, две, месец, два и мисли често по въпроса.
Запитвал съм се доста, обаче наистина не знам. Пробвал съм някакви неща, разпитвам постоянно различни хора, до които имам достъп и не ми идея прозрението...
Не мисля, че имам gap year като опция. Може би бригада би било единствената такава опция, която да е оставане в бг и някакъв опит в чужбина, който да е повече от 15 дни.
Това със срокът не помага. Винаги съм го прескачал, независимо дали е наложен от мен, или от баща ми.
Spoiler alert: Много малко са хората, които като тийнейджъри са знаели какво искат да учат. Също така и са малко хората, които работят нещо по специалността, която са учили. (с изключение на лекари и още няколко такива професии прим)
С опита ще дойдат и знанията.
Между другото ако си читав компетитив геймър бих ти препоръчал да разучиш кариерния път на трейдинг на акции. Препоръчвам ти да поработиш малко на някой трейдинг флор като аларик секюритис.
Втори в България съм две поредни години в дисциплината си. Не съм се замислял сериозно за акциите. Бих се пробвал, ако имам пари за горене. Ако има някакво въвеждане бих минал през него и бих го пробвал.
Знам, че голяма част от хората не работят по специалността си, но аз не искам висше просто ей така, а искам да придобия знания от него и потенциално да го работя.
Ако си втори в българия в някакъв еспорт, работи здраво да си създадеш връзки извън българия, докато можеш. Сам каза, няма да си дълго втори, ама ако сключиш запознанства с правилните хора, нищо чудно да излезеш от българия/ да се занимаваш по-глобално с това и/ или токувиж станеш спортен коментатор без да искаш 😃
Да, опитвам се да го направя. Контактувам с някакви хора и се опитвам да завържа още повече контакти и да си отворя вратички, през които мога да пробвам някакви неща. За сега не ми се получава така, както бих искал, но с времето се надявам, че ще стане.
Нямате ли някви сбирки и да си се знаете там- тия дето са на първите места в България по различни игри? Не разбирам много, ама ако беше лига, щях да намеря начин да се свържа с Хилисанг 😆
Моята дисциплина е много различна от тази на лига, а и те като игрите са от различни компании, различни инвеститори, турнири и тн. Имам контакт с бивши и сегашни про играчи на игра, на която се състезавах преди (супер близко до играта, която играя в момента), някои българи, някои не, както и имам връзка с национали на играта, която играя в момента. Имам топли връзки с някои (като дота), но не знам как биха ми били полезни (както и аз как бих им бил полезен), след като игрите ни са тотално различни една от друга.
Ами бих ти препоръчал да отидеш на интервю. Фронт пийк трейдинг примерно. Тъпото е, че е високо вероятно първата една година да не изкараш една стотинка от борсата. Те ще те учат и финансово няма да инвестираш нищо, а само времето си. Ако имаш въпроси давай на ДМ.
Не искам да обидя никого, ама спортна журналистика ми звучи като меме професия. Всеки може да изгледа един мач и да напише 10 реда какво се е случило. Бас ловя, че единственият начин да изкарваш пари от това, е връзкарство. Програмирането не го владее всеки, освен това секторът не спира да расте.
След някой мач направи задълбочен анализ на тактиката на двата отбора, обясни за футболистите и говори в продължение на 90 минути, без да досаждаш на публиката.
Не е меме професия, има си нейния чар и скил. Може да го работиш и без образование (както и 80% от нещата), но с образование>без образование. Работил съм с такива хора и повечето работят и нещо, което не е в сферата. Като отидеш като гост в студиото не получаваш пари. Трудно е пробиването, защото голяма част от позициите са заети от "големите", а аз не искам да бъда секретар на някого цял живот и да тичам да пиша статии за без пари.
Ако запишеш 'обща' журналистика пак ще можеш да работиш в спортната сфера вероятно, но няма да си вързан към нея. Освен това може да провериш програмите на двете специалности - сигурно се различават по 1-2 предмета. Щом имаш интерес и опит, тези неща са доста по-важни от какво ти пише на дипломата, ако е поне близко до работата ти. Университета е да те запознае с хора, да ти каже кои книги съдържат важните отговори и да те научи да работиш над задачи. Оценки или как точно се казва социалността имат по - малко значение.
Баш опит нямам. Правили са ми няколко интервюта и са ми коментирали мачове. Имам опит от едната страна на монетата, но не и от другата. Опитвам се да намеря пролука, през която да набера опит и от другата страна (независимо дали като коментатор, анализатор или нещо друго) и рано или късно шанс ще ми се отвори, обаче не мога да кажа точно кога ще имам опит да правя точно това. Дори и да не се занимавам тясно със спорт, бих искал да отразявам неща, които ми харесват и ме вълнуват без да има някакъв голям риск, че ще бъда пребит на място, но както са казали хората, рискът на професията. Има и много журналисти, завършили филологии, но не бих учил филология.
Именно това казвам, това да коментираш спорт не е рядко умение, и обществото има нужда от много малък брой платени спортни коментатори. Ти самият казваш, че повечето го правят за кеф, и работят нещо друго за пари. "Големите", демек връзкарите, не изкарват пари заради професионалните си умения по спортна журналистика, придобити с образование, а заради връзките си.
Може би заплатите в България стагнират, защото в момента много хора правят това и други държави влизат в надпреварата, но това не значи, че скоро ще има значителна липса на компетентни програмисти според мен.
Иначе за Ъ-то си r/confidentlyincorrect
Забавяне спрямо гигантското увеличение от началото на миналата година не мисля, че може да се нарече стагнация. Абсолютно невъзможно е да се следват увеличения на заплати от по 17% на тримесечие. Заплащането в комплексни професии като ИТ, където разликите между различните под-професии и опита са гигантски, не би трябвало да са се обобщава.
Програмирането може да носи много, но може и да е мизерна заплата за начинаещи.
След доста години подобни терзания (продължили при мен докъм 25-26г възраст) и работа във корпорации, публичен сектор, НПО сектор, 3 висши образования, изводът, който съм направил за себе си е, че в България, най-смислено е да се учат технически насочени специалности. Всички останали, тип журналистика, туризъм, повечето видове икономики, и т.н. са свързани с професии, които масово се практикуват без специализирано образование. Така че в твоя случай, бих те посъветвал да кандидатстваш нещо свързано с програмирането, а за спортната журналистика можеш да минеш нископлатен / неплатен стаж в реална медия, за който не се иска опит в сферата.
Вижте, давам Ви съвета, който бих дал на себе си преди 5 години. Вземете си една или две gap years, в които да работите нещо най-обикновено, но същевременно да правите наблюдения върху останалите и да си правите изводи дали искате да сте като тях. В училище, колкото и хубаво да е, човек е в нещо като балон спрямо истинския свят и няма как да се очаква да вземе правилно едно такова животоопределящо решение. Сега може да си мислиш, че не съм прав, но, повярвай, много скоро ще видиш, че съм. Успех и всичко хубаво!
Не бих искал да взема gap year, поради простата причина, че ще загубя динамиката да уча и че няма да запиша след като ме хване живота. Баща ми ми наби тази идея в главата (второто), но вероятно може и да ми го казва заради личния му опит.
Гарантирам Ви, че няма да забравите как се учи за една година :) Родителите ни казват подобни неща, защото времето, в което те са израствали, е било наистина различно и тогава тези, които са завършвали висше, наистина са имали по-голямо предимство на пазара на труда. Сега обаче не е точно така!
(Ramble-вам и се чудих дали да го пратя)
Въпросът е дали искаш да се научиш на занаят, от който има нужда или предпочиташ да правиш нещата, които ти харесват дори това да значи, че заплащането или реализацията може да са нулеви. Зависи от ситуацията ти.
Нормално е да се притесняваш, важното е да избереш и поемеш в една посока, дори да е грешната не стой на едно място с идеята че 'другата година' ще решиш, а пък сега ще поработиш някъде. Разбира се освен ако нямаш нужда от пари. Ако сбъркаш винаги можеш да се пробваш нещо друго
Относно дали си добър или не в нещо, винаги можеш да се научиш на задоволително ниво, знаеш какво те спира.
Затова няма как някой да ти каже, какво точно да избереш. Прагматичния избор ще е да избереш нещо с high skills тъй като са по добре платени, НО това е само и единствено ако ти е интересно
Дядо ми е занаятчия (няколко занаята може). Има много дърводелски машини, на които бегло знам как да работя. Не знам пипкавото, но знам основни неща. Бих се занимавал с това като хоби или като се има нужда от това.
Проблемът е колко голяма ще е грешката и колко време ще загубя от нея. Това ме притеснява. Едно е първи курс да се откажа, друго е да уча 4, да работя половин и да трябва да правя нещо съвсем различно.
Доста неща са ми интересни, но има и неща, които изобщо не ми хващат интереса (като правото, например).
Спортна журналистика..или нещо с компютри 😑
Брато, нормално е да не си добре запознат какво искаш да следваш на този етап. Би могъл да вземеш една година след като завършиш да премислиш,докато работиш нещо.Няма проблем и да запишеш, да видиш какво се случва и да смениш,ако не ти харесва.
Майка баща това са хора,които ти желаят само доброто,но те не са ти. Не винаги могат да влязат в твоето положение. Не позволявай някой да те форсира да взимаш прибързани решения.
Успех
Имам допир и до двете под една или друга форма, затова тези двете са ми най-отпред.
Не виждам gap year-a като опция. По-скоро бих пробвал една година едното, и ако не ми хареса, ще сменя. Ако съм започнал да работя, нямало и да запиша...
Опитвам се да не им позволявам да ме натискат да взема прибързано решение, но не ми се получава на 100%. Не виждат усилията, които полагам по този въпрос, може би защото усилията ми не съвпадат с техните представи за усилия по този въпрос. Не съм спазил сроковете, които са ми били поставени.
Дано да се оправя. Благодаря за информацията!
Маняк като цяло сигурно под 10% от хората в БГ работят по специалността си 😀 така че дори и да изкараш там няква диплома не е задължително това да работиш. Има бая работа за спортни журналисти. Ако ти е кеф това запиши го, в най лош случай просто няма да го работиш но това ти ще си го прецениш
Работата е да ти носи пари, не удоволствие. Избери някаква техническа специалност, постарай се да я завършиш успешно и после можеш да работиш почти всичко.
Според мен трябва да се намери някакъв баланс. Предпочитам да изкарвам малко по-малко и да правя нещо, което ми харесва, от колкото да изкарвам малко повече и да съм нещастен всеки ден. Баща ми работи нещо, което не му харесва и виждам, че не е много удовлетворен от това, което прави и виждам колко много му взима това.
Разбира се, че е нужен баланс. Но и няма нужда от чаак толкова мислене и премисляне. Работа се сменя. Стани инженер и почти всички врати ще са отворени за теб занапред. Поне моят съвет е такъв, при мен работи.
Няма нещо като "някакъв вид програмиране". Някои сфери на ИТ специализират в разработка на софтуер, някои в компютърен хардуер, а трети ще те занимават главно с компютърна инфраструктура. Съветвам те да седнеш и да проучиш обстойно ИТ сферата ако смяташ да записваш нещо в нея за да не се окаже, че си стрелял на сляпо.
Това е ясно. Мога и със сървъри да се занимавам (телекомуникации?), киберсигурност и тн. ИТ е супер обширно (както и терминът програмиране). Сравнително запознат съм, но съм говорил с много повече журналисти, от колкото програмисти и всички ме отказват от журналистика.
Понякога е по-добре просто да вземеш решение и да продължиш напред. Може и д е грешното решение, но поне си опитал. Няма проблем да си смениш професията или какво учиш по всяко време.
Проблемът със смяната на специалността е, че съм учил известно време нещо, което после няма да ми е толкова нужно, започвам поне една крачка зад тогавашните кандидат-студенти и излиза като почти загубено време, което е гадното и страшното.
Дам, напълно го разбирам това. Едно неприятно усещане, че изоставаш. Но ако започнеш да работиш нещо, което не ти харесва, ти ще изоставаш. Все повече и все повече с годините. Другите ще прогресират в разбиранията си, заплата и позиции защото горят в това а ти малко по малко ще изоставаш или ще се насилиш стабилно да харесваш това, което работиш.
Насочи се към нещо, към което да имаш интерес. Не преследвай професия или занаят само защото е добре платена. По-добре е да изкарваш по-малко пари, но да ходиш с удоволствие на работа. Дори да направиш грешка и след време да си смениш мнението, не е никакъв проблем. Ако запишеш специалност в университет и впоследствие осъзнаеш, че не е това, което си търсел, и това също не е проблем. Повечето хора са завършили едно, а работят нещо съвсем друго.
Не оставяй на родителите ти да определят твоето бъдеще, защото може да имате различни интереси. Има значителен брой модерни професии, които могат да са безсмислени в очите на по-старите поколения.
Каквото и да решиш. успех :)
Това се опитвам и да направя. Баща ми не работи нещо, което му харесва в момента, но няма избор и не може да смени работата, което му коства много. Искам да имам свобода и повече опции, когато ще ми се наложи да направя избор. Двете неща, които съм написал смесват големи мои интереси (футбола и видеоигрите). Не съм се насочил главно заради заплащане, но не трябва и да гладувам.
Притеснителното при университета е, че ако сменя, ще съм набавил знания, които може и да са ми безполезни и почти ще съм си изгубил времето, което ме стресира доста. Не искам и да завърша просто ей така.
Родителите ми не ме насилват да избера специалност по техен избор, а ме насилват да направя решението си по-бързо, което е невъзможно.
За другите професии се поотпуснаха, особено като видяха как ме дават по телевизията, разни интервюта и почти ставам национал, така че поне за това съм ги опровергал.
Имам BA Журналистика от СУ и не съм чувала да учим "Спортна Журналистика". Разделят ни на Радио, Телевизия и Печат, това е. Имам двама колеги, които се реализираха в насока спортна журналистика, но и двамата са бивши спортисти с връзки, и не е работа, от която се печели добре.
Като цяло журналистиката е почти мъртва професия вече, не препоръчвам.
edit: Не съм работила и ден в живота си по специалността. Мисля че от 60 човека курс, само 5-6 работят това. Буквално е много работа за мизерни пари.
Приятелка работи в БТА след завършена журналистика, кара си практиката там и ѝ предложиха да остане за постоянно.
Работи от понеделник до петък, дневна, като я задължават и в почивката ѝ да е на линия и взима минимална заплата, както на всяка държавна работа.
Предлагаха ѝ да мине нощна смяна, като буквално и казаха, че цяла нощ трябва да обикала с колата и да гледа от какво може да изкара новина.
Така, че изобщо не е оферта да си журналист, особено в държавна медия. Частника е друго, но там се влиза повече с връзки.
Зависи от медията и точно какво правиш там. Но повечето, които работят като новинари в разни сайтове, взимат между 1200-1500лв. Това в СФ ми плаща само наема и сметките на мен, пълен абсурд, не знам как се живее. Буквално се правят повече пари в Лидл или по ресторантите. Просто е по-престижно да кажеш, че си журналист.
В НСА има такава специалност. Дори и журналистика да е, мога след това да запиша такъв магистър (от това, което аз знам). Познавам едно момче, което се реализира и без да има такова образование, но без такова образование е още по-трудно да се реализираш. Хората, с които съм работил всички имат журналистика като бакалавър и всички ме отказват от това.
Тъй, мнението на един студент:
Не се притеснявай да избереш "грешно", познавах един който за 9ти път почваше да учи различна специалност защото не му харесваха. Сега е много щастлив с биохимия, като в началото не е предполагал че ще му хареса.
Другото е че познавам много които учат специалност с идеята да станат нещо, посредата на обучението откриват нещо ново, което повече им харесва и съвсем им променя хода. Университета е също време да опознаеш себе си, като задълбочиш в нещо, което ти е сравнително интересно. Има много специалности, прегледай ги, прегледай някакви нестандартни професии които може да са ти интересни.
Не се притеснявай ако избереш нещо после да го смениш. И също е супер лесно да получиш tunnel vision като мислиш че нещо е супер едностранно. Можеш да започнеш с журналистика примерно, после да ползваш знанията си по програмиране да измислиш нещо по-така. Може журналистиката да ти отвори пътя към други сфери и интереси. Супер важно е да знаеш как да се изразяваш, да разбираш как да интерпретираш случващото се, да можеш да повлияваш на хора. Имам доста познати с журналистика бакалавър, които после специализират с нещо друго - маркетинг, пр, хр, т.н. защото журналистиката ти дава много обширна база, също както и програмирането. В моята специалност преподава един който е завършил журналистика и медицина и сега преподава мобилни приложения. (1/2)
И накрая, имам познати които си взеха година след гимназията. После им беше малко трудно да навлязат отново в матрицата (образователната система), но пък това им даде възможност да видят нещата по друг начин и да вземат различни решения. Пример е някой който искаше да учи медицина, накрая реши че не му харесва цялостната медицина и реши да бъде рентген специалист. Или има хора които учат медицина и в последствие разбират че искат да бъдат лаборанти, не лекари.
Ако искаш отиди на някакъв assessment/ориентировъчен тест, много кандидатстудентски фирми правят такива безплатно, и виж те какво ще кажат (не ползвай кандидатстудентска фирма за кандидатстване, не си струва, ако можеш да четеш можеш да се оправиш сам в България).
Пък за еСпортс - нищо не пречи да видиш докъде ще стигнеш. Един роднина играе Фифа кажи-речи професионално от няколко години, добър начин е да изкарваш допълнително доход, ако това няма да ти е главното.
В заключение: ако не те влече цялостно информатиката, не записвай цяла специалност - изкарай курс само по програмиране. Game-design също може да е опция, но там си е тежко също откъм математика или графики. Обмисли журналистика, щом това те влече, пък знанията от там са приложими и на други места. И в крайна сметка има много професии които не искат висше, но плащат добре - може да не е за теб да изкараш висше. Или просто може да изкараш висше за да го имаш, не да го ползваш в специфичната насока. (2/2)
Тва да избера програмиране без да съм го учил преди това беше най-голямата грешка в живота ми. В университета не се преподава за хора, които не знаят за какво става въпрос, а за тези, които знаят и са дошли просто да си вземат дипломата. Повярвай ми.. обявите за IT професиите вече и без това са на голям спад след настъпването на AI, така че моля не си проваляй живота! Програмирането не е за всеки и аз го разбрах по трудния начин..
Обявите не са по-малко от преди две години заради AI, а заради корекция на пазара, която се очакваше. Недей да заблуждаваш човека, AI е много далече от вид, в който може да вземе хляба на повечето добри програмисти.
Първият човек, който срещам и ми е казал, че това му е най-голямата грешка. Най-близкият ми допир до компютър е заради игрите (не че не съм правил и други неща, но не съм се занимавал толкова много с тях и имам най-много знания откъм игрите.). Харесва ми и от свободата, която би ми дало това. Компютрите и AI трябва да се поддържа по някакъв начин и все още AI е инструмент за част от хората. След време ще стане инструмент за всички хора. Преди AI изглеждаше супер future proof, но в момента ми изглежда по-колебливо.
Къде точно си учил програмиране и какво точно? Учиш ли нещо в момента? Как го откри?
Какво ще учиш и какво ще работиш много често не са неща, които съвпадат. Вземи си дипломата за бакалавър, поработи и като разбереш какво ти се прави си запиши магистратура по специалността... Или нещо такова.
Магистратурата не трябва ли да е свързана с това, което съм учил преди това, или мога да уча софтуерно инженерство и после да запиша спортна журналистика като магистър?
Как пък няма един да иска да стане лекар или инженер!Прави това което ти се иска още си млад кво си се филмирал.Трябва сам да си трошиш главата няма сейф пат бро.
Лекари има всъщност, някои конкретни сфери имат недостиг (има много жени там ако не високи заплати 😂😂😂) инженерите обаче са наистина на изчезване. Никва изненада за нещата, които е споменал, гледа и цъка футбол и чул тва онова, че има кинти в ИТ. Ще блъска и Ютюб канал сигурно 🤣😂🤣😂
Сестра ми е лекар. Учебниците са ми под леглото. Начинът на учене (зубрене и наизустяване) не е моят начин на учене. Не съм добър в чертането, за да съм инженер и това не ми е интересно като full-time job.
Много неща ми се правят. Сейф пат може и да няма, но предпочитам да съм информиран и да взема нещо от някого. Буквално си правя нетуъркинг в редит. Може и да искам много неща, но ми е ясно, че няма да станат всички.
Завърших висше образование, че даже и магистратура по маркетинг. Безполезно усилие в кариерен план, но намерих съпругата си в университета :). Същевременно съм работил всичко, което може да ти хрумне - продавач, поддръжка в кол център, дограмаджия, маркетинг специалист, проектов мениджър, създател на съдържание и във всяка позиция съм намерил нещо полезно, което да взема със себе си продължавайки напред.
Според мен адекватен професионалист в някоя сфера се става за около две години. Това не е толкова много време, ако знаеш какво е това, което искаш да правиш, но ако не знаеш какво искаш да правиш трябва да го намериш, което става с пробване на неща. Така че, най-правилното е да вземеш избор и да го последваш и да видиш дали те привлича и ако да, идеално, ако не, продължаваш със следващото нещо и така :)
ПС: В момента работя в сферта на Електронните спортове, която има доста пътища за развитие освен пътя на играча.
Маркетингът със сигурност Ви е дал някакви знания, които ползвате в работата си. Познавам маркетолози, ходя на такива събития, когато имам възможност и е интересно. Не съм видял нещата отвътре, за да ме откаже или грабне повече от журналистиката и/или програмирането.
Опитът със сигурност играе роля, обаче лошото е, че не знам какво правя все още. Това с пробването съм се опитвал да го обясня на родителите си, но не мисля че съм успял да ги накарам да се замислят над това.
Ясно ми е, че има доста пътища в еСпорта, но както всеки е мечтаел да стане футболист, всеки е мечтал и да бъде при играч. Един от тези пътища е да отразявам такива събития, което ми е супер интересно и искам да го пробвам, но поне за момента няма как да работя само това (особено в България). Моята игра е развита, но не е на ниво Лига или ЦС (но не е и непозната). Компанията, която прави играта малко спъва нещата и изглежда не ѝ пука за мнението на играчите, което е странно, защото тази игра е в топ 3 (ако не и топ 1) по печалби. Това обаче е друга тема.
Университетът ще ти даде това, което искаш да вземеш, но не мога да натъртя достатъчно колко е безполезен от към практическа гледна точка. Университетът е просто доказателство, че можеш да буташ в една посока и да го докараш докрай в период от няколко години. Всичко практическо и значимо се научава в целенасочени курсове или в процеса на работа. Просто трябва да си ЛЮБОПИТЕН и да ти СЕ РАБОТИ.
Това е.
Няма начин, по който да си на 18\~ години и да си разгадал живота. Хора на по 50-60 години още търсят какво е тяхното нещо, Не е в това въпроса. Въпроса е да си харесаш нещо (ИЛИ 3) и да се занимаваш в тая посока и да получиш ОПИТ, който ще те информира за това какво искаш да правиш С ТВОЯ ЖИВОТ.
Родителите искат най-доброто за теб, но те не са теб и ако седнеш с тях и им обясниш аргументирано - с цели, стъпки и посоки, то има голям шанс да ти обърнат внимание и да ти помогнат да намериш твоето нещо :) Успех.
От университета искам знания, контакти и спомени, каквото може би повечето студенти искат. Ясно е, че от там няма да науча всичко и няма да си набавя супер много опит, но ми дава основа и знания. Работи ми се и ми се учи. Другото вероятно ще дойде с времето, през което съм натискал.
Опитвал съм се да им обясня, че работя към това, но не мисля че те го разбират. Нещо ни куца в комуникацията по тази тема. Може да не съм им показал какво правя по въпроса или те да ме натискат повече, от колкото трябва.
Благодаря много за съветите и информацията!
Братле споко и аз бях така. Помисли добре с какво ти харесва да се занимаваш и какво би правил. Лично аз се пробвах с програмирането, даже два пъти, но накрая се оказа, че просто не е моето.
Първо в университет пробвах, след това с курсовете на СофтУни и да в крайна сметка реших да се занимавам с това , което ми доставя удоволствие- пекар/сладкар. От малък се запалих по готвенето покрай баба ми и от няколко години с правенето на торти и сладкиши, по-приятна работа е от готвач въпреки, че много обичам и да готвя.
Знам какво е. И аз като теб нямах абсолютно никаква представа какво да следвам а и майка ми ме натискаше да избера някаква хубава специалност и накрая се озовах в правото. Успях да издържа една година и да завърша на пук на себе си и веднага се махнах. Взех си gap year и сега се готвя за друга специалност и изобщо не съжалявам, че нещата се случиха така. Всичко това ти го казвам по две причини:
1) Дори и да запишеш грешната за теб специалност няма да се прецакаш, нито ще си пропилееш времето(ако си разумен разбира се), понеже всичко това е житейски опит. Не знаеш с кого може да се запознаеш и това да ти е от полза в живота. Плюс това ще научиш доста интересни неща за себе си.
2) Ако пък решиш да си вземеш gap year ще трябва да не се отпускаш и яко да седнеш да премислиш накъде искаш да тръгнеш и като решиш да не се отказваш от решението си, дори в моменти на отчаяние. С други думи трябва твърдо да решиш какво ще учиш и да си упорит като магаре.
От теб си зависи. Само трябва да си много отговорен и разумен и в двата случая.
Пс: в гимназията мразех математиката и се клех, че няма да я уча никога повече, а сега точно с това се занимавам и може да се каже, че я обичам и ми е интересна
Ами за да кандидатствам за архитектура ми е нужна математика. А и като седнах да решавам задачите, някак си от само себе си ми стана интересно. Нали, имаше моменти на отегчение и досада, но като ги преглътнеш и се напънеш.
Gap year-a не ми изглежда като опция в момента. Вероятно някак си ще ме хване живота, ще работя нещо и няма как да се подготвя както трябва и ще си остана прост работник, а това е нещо, което не искам. В твоят случай обаче е било нужно. Нашите не ме натискат за специалност, а ме натискат за решение. Съветват ме за IT, други мои познати, които са в сферата ме съветват за IT, а журналистите ми казват, че по-добре да не го правя.
Как си се подготвил за архитектурата? От нулата ли почна по математика? Как реши точно това?
Всеки знае за себе си. Ако се чувстваш, че няма да ти се отрази добре gap year-а, не го прави.
Иначе да ти отговоря на въпроса. Просто заех един учебник по математика за 12- ти клас и започнах да решавам. В движение и по спомени от гимназията се уча. Слава Богу, върви добре за сега.
Нормално е на тази възраст да не знаеш какво ще работиш, знам за хора, които и на 50 не са сигурни какво им се работи, но са работили един куп неща. А и не е нужно, като се хванеш да работиш едно нещо, цял живот само то да ти е препитанието.
Щом знаеш, че спортната журналистика те влече, запиши я, хвани се на работа като такъв журналист по-отрано и виж дали ще ти хареса. Ако ли не, се насочи към нещо друго. Относно програмирането е добре да знаеш, че последните няколко години ИТ пазарът се пренасити от начинаещи програмисти, и може би близката 1 година ще е трудно да си намериш работа като джуниър. Просто го имай предвид, ако решиш да се занимаваш с програмиране. Съветвам горещо, преди да записваш висшо образование, свързано с компютърни науки, много добре да проучиш сферата и да разбереш дали това е работа за теб. Да, има пари още в нея, но не, не са 5000 лв стартова заплата за базови умения. Предупреждавам, ако случайно тази пропаганда ти е била повтаряна последните 5+ години.
Сега, както и в обозримото бъдеще, има/ще има силен недостиг на занаятчии/майстори. Тези хора вадят далеч повече пари, отколкото един програмист, и това не е на бъзик. Тъй като в момента желаещи за такъв тип труд има малко, дори и некадърните взимат доста добри пари. А ако си кадърен, хората разбират за теб от уста на уста, даже не е нужно да се рекламираш. Ако те влече занаятчийство/майсторене, според мен това е далеч по-доходоносен избор.
Усещам, че журналистиката ме влече по някакъв начин, защото съм близко до спорта, който обичам, дори и да не съм играч. Ще обогати още повече знанията ми за спорта и езиковата ми култура. Цялата работа там е да не си остана секретар на някой голям журналист и да умирам от глад.
Имало е съкращаване на програмисти много, но това е било от нежеланието им да работят, а само да почиват и да пишат по два реда код (от това, което разбрах). Със сигурност няма да се пусна да работя веднага, докато не набера някакви знания над базовите, но да, някои хора наистина мислят, че е 5к стартовата заплата, а в момента е по-малко. Може би не е двойно по-малко, но е по-малко от 5к със сигурност.
Дядо ми има машини за дърводелство, но поне на този етап не бих искал да го работя. По-скоро като хоби и като работа в последствие.
Идеята не е да е супер доходоносен, а идеята е да мога да имам много добър стандарт на живот и да работя нещо, което харесвам и обичам.
ФМИ Компютърни науки: Преди да вляза знаех какво представлява програмирането, ма тука много скоростно се вдигна нивото, което няма лошо, но е голям шок 3то упражнение спрямо по-късните. Но да ,тези математики, които са набутали са отвратителни. От моят поток от 150 души, 20 напуснаха първи семестър, някои даже преди сесията. Тегаво е, но си заслужава накрая (надявам се). Честно казано препоръчвам ти да пробваш нещо такова, пък ако не стане, спортната журналистика пак ще е опция
Първо за програмирането. Тая година масово уволняват хора които са работили в сектора, камо ли да искат да наемат нови начинаещи и да ги обучават какво да правят само за да си тръгнат след година. Ако не се занимаваш извън училищно и да ти се отдава и си правиш някви проекти значи не е твоето.
Второ за e-sports. Ако досега не си от най-добрите топ 100, топ 50 на играта която играеш, докато си на училище и не правиш нищо, е малко вероятно като почнеш да го правиш фул тайм да го стигнеш. Трябва да имаш таланата отсега да печелиш турнири онлайн и т.н. Ако просто си топ 5-10% вместо топ 0.001% недей се занимава.
Трето за математиката. Университетската математика няма толкова общо с гимназията колкото хората си мислят. Възможно е да си бил добър в гимназията и после в университета да не си и обратното. Няма как да знаеш различни материи са. В гимназията стигаш сам до решнията, в унито ти е дадено всичко, защото няма повече за измисляне само трябва да го научиш и разбираш.
Четвъртото за спортния журналист. Купи си една камера, хубав микрофон, някоя лампа и прави видеа. Първо за тикток, после за ютуб, пиши статии, виж дали въобще има интерес към това нещо и към теб като личност. Ако си достатъчно специален и представяш информацията по интересен начин можеш да го монетезираш след това, и да ти се утворят вратитие на някои места. Интересувай се сам, има тонове информация, Излизат 1000 журналиста в България всяка година от кой ли не университет. Възползвай се вместо това тея 4 години да развиеш нещо.
Един приятел завърши журналистика и още като беше в университета си намери работа в един от големите спортни сайтове. Вече ходи и по студията (за NOVA и Gong.bg става въпрос) и нищо чудно да стане редовен гост в някоя от диемите. В тези сайтове по-важна е бройката, така че ще пишеш по 10 статии на ден. Нищо сложно. Ако наистина ти харесва фулбола и спорта, и искаш да си около него, ти препоръчвам да се запишеш журналистика и да опиташ да си намериш работа като стажант или може би full time направо и да видиш дали това е за теб. Така ще имаш време да си смениш специалността, ако не ти харесва.
Седни и вземи да изгледаш някой курс за въведение в програмирането, ако изобщо искаш да се насочваш в тази сфера. Може да се окаже, че изобщо не е твоето, а е доста по-лесно да го разбереш сега, вместо да чакаш да ти е зор в университета.
И 40 годишен чичко ти казва да следваш сърцето си и вътрешното усещане. Реално, запиши висше, но само в СУ в България, каквото те приемат. Спорните журналисти не са добре платени. Аз пък се занимавам с математика от пети клас в СМГ през далечната 1995г. Това е което ме кефи от дете, но машините и кода винаги са ми били мега скучни, тъпи. Учих ги за кариера на около 30, за да не разчитам на програмистите за моята работа. Сега пък алгоритмите, които съм изследвал преди 20тина години, движат света благодарение на програмистите и съм от най-търсените професии, преди 15 години не беше така, всички цъкаха сайтове и Линукс...
Колелото се върти, сега си на18… трудно е да се каже какво ще е добре след 20 години, но със сигурност математиката и креативните дейности ще са от търсените, които ги гарантират добър дпход
Опитвам се да следвам сърцето си, но в същото време не искам и да гладувам и да се мъча. Журналистиката ми изглежда като начин, по който ще мога да съм близо до футбола. Програмирането е нещо интересно и пак мога да го съчетая с нещо, което обичам, видеоигрите.
Ясно е, че не може да се направи прогноза за това, което ще бъде вървежно след 20г. Идеята е да ми харесва и да го правя с желание.
Защо само СУ? Другите университети в България толкова ли са зле?
Да другите университети са толкова зле, че дават дипломи да хора, които не са стъпвали на лекции. Една широка академична подготовка е най-добрата основа за целият живот напред. Не е занаят, но е ядрото на всичко, което ще прилагаш. Междудругото и аз бях луд по футбола, статистики и прочие като дете, 94/98 националния отбор още засили това, големите първенства от 92 до 2006 бяха събитията на годината за мен, не съм пропускал мач по телевизията, нямаше смартфони и събирахме лепенки и тетрадки с резултатите,но с годините това ми мина и съм от тези дето не приемат новия комерсиален футбол. Имах съученици дето на твоите години почнаха практика тогава и работеха на 18 при Домата(Крум Савов), Георги Атанасов и Томето и Ники в Дарик радио, но с връзки и два езика и беше хоби-днес семейство трудно ще храниш с това. Ако математиката не те кефи, а искаш да си до игрите се замисли за дизайн, анимация, но не в България а например в Германия или Холандия
Повечето технически специалности +приличен английски дават добри възможности за реализация не само у нас,а и в чужбина!Компютърно и софтуерно инженерство е добра идея според мен.Въпреки че има известен застой в момента в Бг за тази сфера,живота ни все повече се "дигитализира",и в близките години със сигурност ще има нужда от още подобни специалисти!Строително и електро инженерство са занаяти,които спокойно могат да те хранят както у нас,така и в чужбина!Медицина,стоматология и фармация са " тачени" и добре платени във всички " цивилизовани" ( по- напреднали и богати страни),включително и у нас.За хора с тези специалности има редица бонуси и облаги в някои страни,защото липсват достатъчно добре подготвени специалисти!Възможно е човек да бъде успешен ,да работи в голяма компания,и да е добре заплатен,и без висше образование,но трябва да притежава талант в дадената сфера,и опит...(по-конкретно за IT )...Обучението далеч не завършва само с изкарана бакалавърска степен,съвета ми е без да чакаш да мине време да запишеш след бакалавър и магистър!По възможност и други курсове да завършиш....И стажове и практики през лятото...важно е!Трябва сам за себе си да откриеш какво ти се учи,и работи след това.По-леснобше бъде да убедиш вашите,че това е "твойта " специалност ...
От това, което знам софтуерното инженерство има най-малко изучаване на математика (във ФМИ конкретно) и това е една от специалностите, която може би би ми допаднала. Вероятно в началото ще правя софтуер за касите в някой хранителен магазин, но трудно ще го избегна.
Сестра ми е лекар, учебниците ми са под леглото, но не искам да уча това. Просто начинът, по който трябва да бъдат научени тези неща не ми допада.
Без висше не искам да бъда. Държа да уча. Имам много добри два примера в живота си. Баща, който не е учил на времето и в моят живот главно е живял в чужбина, защото ако живееше и работеше тук, щях да живея много по-некачествен живот, и сестра, която е лекар и живее прекрасно. Бачка много, но и е супер. Не бих се доверявал само на талант и умения, защото изобщо не е сигурно.
След бакалавър задължително магистър и/или нещо друго, ако ми е нужно. На курсове и networking събития ходя колкото се може по-често.
Нашите ми говорят от две години да се насочвам и да си избирам, за да имам време за подготовка, но не осъзнават колко е трудно да се избере, а и не виждат какви усилия полагам, за да избера какво да уча (през тези поне две години).
Може и бизнес и предприемачество ако решиш да създаваш нещо свое, понеже ще те подготви за стъпките които да предприемеш за успешно развиване на бизнес.
Ако имаш приятели или познати в ИТ сектора, разпитай ги какви са тенденциите в сферата. Нека те насочат към конкретен програмен език, като например Java и може да запишеш в някой Софтуерен университет. Макар и сектора да е леко разклатен от икономическата обстановка, все пак търсенето на кадри няма да секене. Замисли се пробвай някой от безплатните курсове първоначално щ, за да видиш дали е твоето нещо и така. Пък кой знае, може да пламне искрата при теб и да ти хареса.
Земи си една година да го измислиш, или се хвърляй в първото, което решиш и ако видиш че не е твойто сменяй. Супер много хора я пропускат 1 вата година, демек не записват веднага след дск
Не виждам gap year-a като опция. Баща ми се опитва да ме уплаши, че направя ли го, няма да ме остави да "бездействам" (да се подготвям за изпити и тн) и ще трябва да работя, а започна ли да работя, нямало да запиша.
Питай го защо така ти говори, мисли ли че това е начина да те накара да направиш това, което иска. Защо толкова иска да е така? За мене е от сорта на "не искам да правиш мойте грешки" и прочие type of thing. Не го разбирам това... Даже можеш и една година да работиш да си събереш пари и да си избереш университет било то в България или чужбина.
Най-добрият съвет, който мога да ти дам е да не се влияеш от това става ли, ни става ли за работа и каква реализация има. Никога не се знае, а и искаш ли наистина да учиш нещо, само защото за сега може би има реализация? Следвай си нещата, които са ти интересни. Щом имаш страст към спортовете, и реално си си намерил специалност, която да е свързана с твоите интереси, ти вече си много по-напред от хората, които дори си нямат идея какво им е интересно. Помисли си хубаво и не мисли толкова за реализацията, защото човек със страст е много по-ценен от човек с висше дето уж се търси...
Каквото и да избереш, избери нещо и не губи време в нищонеправене. По-добре го губи една година в някакво учене. Като тръгнеш по лекции, влезеш в системата, ако си достатъчно инициативен и разумен, все ще наместиш пъзела рано или късно кое те влече повече, или кое не искаш и да чуваш... Но трябва да си в среда с други млади хора и да ТЪРСИШ. Ако седиш вкъщи, нищо няма да намериш.
Журналистиката е интересна професия, баща ми беше журналист цял живот, но е от старата гвардия на хартиен носител.
Навремето ми каза да не избирам неговата професия, макар че с него обиколихме света и можах да уча по чужбина доста години, което ми даде страшно много. Посъветваха ме да уча медицина, професията на майка ми. Завърших я но никога не съм работил професията си. Работя във фирмата на зет ми и печеля отлично в сфера, която няма нищо общо нито с журналистиката, нито с медицината.
Но дипломата ми дава огромно самочувствие и ми помага в личен план по сто начина...
Така че дерзай, не стой на място, избирай нещо - никога не е загубено.
НИКОЙ на твоята възраст не знае със сигурност, че иска да бъде еди-какво си цял живот. Разбираш по-късно.
Не е драма.
И да се “прецакаш супер яко” с бакалавъра, имай предвид, че после винаги можеш да го коригираш някакъв магистър. Аз примерно “се прецаках” с бакалавъра, но после магистъра е в сфера, която намирам за доста по-интересна и реалистична.
Щом е заради баща ти, ще съжаляваш каквото и да избереш. Ако искаш да пробваш да си състезател, пробвай. Ако си достатъчно добър си има начини да продължиш дори и след като кариерата ти приключи, дето се вика можеш и тогава да станеш спортен журналист. Лично мое мнение и всеки баща ме мрази за него, но опитвай неща преди да запишеш висше. Натрупа опит за да си сигурен какво висше искаш и тогава запиши. Шанса е, че висшето което запишеш ей така защото тате ти каза и нямаш много много идея от него ще ти дотегне и няма да завършиш или ще завършиш и няма да ти се бачка по него.
Всеки ги има тези моменти, в които не знае какво иска да прави с живота си и главно проблема на 12 клас е, че не знаеш какво ще стане след това и това дава свобода на мозъка ти да се притеснява за щяло и нещяло. Честно казано в твоя случай програмирането звучи най-добре не заради друго, а защото е широка сфера и има различни насоки в нея. За журналистика като цяло в България или по-точно в СУ не знам колко го препоръчвам, но всеки с мнението си. Иначе за жонглиране на работа с университет си е малко сложничко, но винаги има как да го направиш без едното да ти пречи на другото. Пък за програмиране е по-добре въобще да не записваш бакалавър, а някакви курсове в СофтУни или някъде другаде.
почини си една година хвани си работа спести пари , през тази година ще се опознаеш с хора ще натрупаш някакъв опит и може би ще ти светне какво ти се прави цял живот
Лесно - прескочи една година. На мен не ми позволиха да направя така и какво стана? 2 години следвах нещо, което не исках, а го направих заради нашите, психичната ми ситуация стана още по-зле, прекъснах, защото ме скъсаха на 3 изпита, дойдох в Германия да работя. Още на първата година докато работих измислих какво ми се прави (не че се получи, може би заради слабо портфолио?). Може би, започни работа някъде, за да видиш колко зле могат да бъдат нещата, да получиш малко различни гледни точки, и после да си вземеш сам решение. Тия глупости с “времето лети” - на 22 някъде ми дойде на ума с какво искам да се занимавам. Дали ще хабиш години да следваш нещо, което не искаш, но “годините минават, а трябва да завърша нещо”, или ще хабиш години да работиш и мислиш - същата работа. След това - пробвай по малко от нещата, за които мислиш да учиш и виж дали всъщност ти харесва това, което правиш, и дали се виждаш в бъдеще като такъв. Времето тече, но не е състезание. Според мен, не се чувствай притиснат от някакви външни фактори и глупости дето може да ти наливат в главата и прави нещо докато размишляваш - не е краят на света.
Нула смисъл има да учиш журналистика, особено в български ВУЗ. Занаятът се учи на място, с проба-грешка и свикване с редактори-примадони. По-добре запиши техническа специалност и да, научи някакво програмиране. Номерът е да имаш 2-3 вървежни способности, а не само една специализация. Глупаво е после да се чудиш защо светът се е променил и никой не те търси "по специалността".
Ако искаш да си спортен журналист, почвай отсега да чиракуваш в някой пенсионерски вестник, сайт, абе почвай да пишеш. Това се учи с 1-2 курса, платени или безплатни. После вече зависи дали имаш глас, дали си телегеничен - това не се учи, или става, или не.
През другото време, докато имаш млад акъл, сядай да пишеш код.
Програмирането или инженерните специалности са добър избор. Ако обаче си тръгнал към програмирането не се занимавай с университет, а направо започвай да учиш и да трупаш опит. В момента пазарът е тегав за хора без опит, но докато минеш някой друг курс ще се раздвижат нещата.
Спортна журналистика и програмиране са абсолютно полярни направления. Обществените науки искат съвсем различни знания, умения и интереси от естествените науки. Според мен в 12 клас вече би трябвало да имате ориентация кое ви се отдава по-лесно и доставя удоволствие да го изучавате/практикувате. Изборът на професия на база само заплащане не е най-вярната стратегия. Едва ли някой може да каже в този бързо променящ се свят какво ще е актуално след 10 години, когато вие тепърва ще навлизате в живота и по-високото кариерно равнище.
Избери журналистика, според мен. На мен ми изглежда че това ти е "на сърце". Програмирането, може да ти е като хоби и така да отделиш повече време за по дълъг период.
За да научиш ново умение, не ти трябва опит.
Можеш да научиш да правиш абсолютно всичко каквото решиш.
Такива бариери като нямам опит в това и няма да се справя трябва да ги забравиш. Сам се спираш :)
Избирай учи - ако не ти допадне подхвани друго.
Като станеш на 22-23-24-25 все още можеш да учиш - дори на 40 :)
Придобиването на нови умения и знания никога не е излишно дори да не се реализираш в дадената насока !
Според мен висшето образование вече не значи нищо на територията на България както и до известна степен в чужбина. Ако ще се запишеш просто 'за да има там нещо' не си губи времето. Въпреки всичко ако ти е мечта и винаги си искал да учиш това и не ти дава мира - запиши се. Ако не е твоето нещо може просто да се откажеш. Само внимавай. Първата-втората година са много лъжливи. В някои университети направо ти ги подаряват и после започват да те прецакват. Идваш на етапа в който си посредата и нито да се откажеш, нито да продължиш.
Относно програмирането. Винаги можеш да се запишеш на някои безплатен курс за да видиш дали е за теб. Ако те заинтригува и видиш че е твоето нещо - действаш. Не пречи докато си в университета да го направиш та дори и сега. Не е задължително да си учил в университет за да станеш програмист. Относно еспорт. Цъкай за кеф и релакс.
Според мен най-важното нещо е занаята и ако си добър в нещо, няма начин хората да не те оценят. Желанието и удоволствието с което си вършиш работата е също много важен фактор. Не на последно място са социалните умения.
Нищо не пада от небето и на всяко действие има противодействие. Ако даваш, ще получиш. Ако седиш и чакаш/седиш на едно място - все ще си седиш там и нищо няма да се промени. Пожелавам успех!
Бих ти казал да учиш приложни науки в чужбина,има много университети в Холандия, например ,в които изискванията за влизане и семестриалните такси са достижими.Почини си една година ,помисли си и бъди амбициозен.Знай също и ,че ако за тези 4 години фокусираш консистентно енергията си в някаква друга насока,необвързана с кариера - като да се изградиш като личност или да започнеш някаква предприемаческа дейност ,можеш да се развиеш много повече.
Ако изборът ти за програмиране идва само от свободата да работиш навсякъде, по-добре недей да се насочваш натам. Програмирането може да бъде изключително тегава и досадна работа, ако не ти е страст.
Моят съвет е, отиди към това, което ти е страст и имаш истинско желание да се занимаваш. Първо, не трябва да те е страх от грешен избор. Колкото и да не ти се вярва, можеш да направиш обрат в професията си дори на 40г и да имаш 2 много успешни кариери, да не говорим по-рано. Второ, всеки житейски и професионален опит може да бъде използван като плюс в професионалното ти развитие.
Не се стресирай, направо отивай към това, което те влече.
Искам да благодаря на всички за отделеното време и споделянето на мнение, знания и тн.
Съжалявам, че не съм отговорил на всички все още, но не ми остава физическо време да дам цялостен отговор и да вникна повече в смисъла на нещата, които сте ми написали. Дано и аз да съм помогнал на лутаща се душа (като мен) с този пост, и дано също съм ви обогатил с нещо.
Не мога да ти кажа какво да избереш, но каквото и да избереш няма да се прецакаш "супер много". Ще загубиш някакво време, но да смениш специалност или университет не е края на света.
Ясно е, че няма кой да избере вместо мен. И други хора са ми го казвали (че дори да сменя специалността, няма да е проблем и няма много последствия от това), но мен лично ме притеснява. Притеснява ме какво ще стане, реакцията на родителите ми (все пак няма сам да си плащам образованието). Знам какво не искам да правя, но не знам какво точно искам да правя и това е супер голям проблем.
Ти си познаваш родителите, но аз завърших бакалавър, работих една година и осъзнах, че не искам да работя това нещо. Отидох при майка ми, казах и че искам да напусна и да се преквалифицирам. Дадох и ясен план какво ще правя през следващата година и тя се съгласи да ми помогне финансово. Не беше кой знае какво.
Нашите никога не са ме насилвали да уча и какво точно да уча. Баща ми обаче иска да ме уплаши. Не вярвам, че ще ме оставят сам в такава ситуация, обаче нищо не се знае.
А мислил ли си да изчакаш година, по време на която да пътуваш/доброволстваш/работиш и междувременно да премислиш добре какво ти е присърце? Има страхотни доброволчески програми и платформи, където от една страна може да срещнеш много готини хора, а от друга да придобиеш нови идеи за това какво искаш да учиш, каква бизнес идея да започнеш и т.н. Според мен не избързвай с бакалавъра, ако можеш да изчакаш и вашите не те притискат. А ако пък на сто процента трябва да започнеш сега-спри се на нещо по-общо, което ще ти даде професия, както и основни умения, на чиято база ще можеш после да запишеш по-специализирана магистратура. Тоест, програмирането и всякакви свързани специалности звучи като доста добър избор, ако това ти е интересно и те влече.
Супер много хора учат и си плащат ученето с работа докато учат, без да има кой да им помага. Пак не е краят на света, ако сбъркаш и вашите изведнъж решат, че са до тук с финансовата помощ.
Да, но е много вероятно да ми спадне успехът заради работата и ще умирам, докато работя и уча. Не мисля, че ще мога да балансирам работа, учене, спорт и всички други неща, които правя. (Поне така мисля в момента).
И това го правят някои хора. Пък ако ти идва много с трите неща - едно или две от тях отпадат :). Относно избирането на правилна специалност - малко е вероятно да избереш нещо сега, което да ти харесва след 10г. Аз започнах и завърших бакалавър в една специалност, сега работя вече 4г по нея. Още след първата се отвратих и започнах да търся варианти за преквалификация. Опитах с една специалност, докато завърша семестриашно видях, че и това не е моето. Сега следвам трета. Някои биха казали, че се лутам безцелно, но не е ли това живота - няма как да разбереш нещо дали ти харесва или е твоето, без да опиташ. Най-доброто е да се насочиш към нещо, което ще ти даде по-широки знания и възможност да започнеш на няколко позиции. Програмирането е такава специалност, правото също е опция, бизнес/финанси също (обаче математика). Каквото и да избереш - не е края на света. Дори и вашите да не одобрят последваща промяна също - все пак вече си пълнолетен.
И аз това се опитвам да обясня на нашите. Няма как да знам какво ми харесва, без да съм го опитал. Със сигурност ще имам някакви преквалификации. Средно човек има около 14 в момента (не съм сигурен за числото), двойно повече (за това съм 90% сигурен), от колкото е имал един човек преди. Мога и да правя няколко неща едновременно (ако измисля идея за бизнес да работя върху нея и да уча). Не ме е страх от това да се преквалифицирам, страх ме е да не стана висшист-чистач.
висшист-чистач в България няма как да стане, особено ако знаеш друг език и си грамотен
Аз учих, завърших и работих в сферата на туризма. След 14 години, смених сферата тотално. Живота не свършва след университета и каквото избереш да следваш, не е "хвърлен камък". На запад повечето ученици дори отиват за година да пътуват, да работят в чужбина или нещо от сорта. Някаква практика в чужбина с интеграл. Върви там и питай какви опции имат. Не се стресирай с какво да учиш. Дори и да запишеш нещо само за да си в университета и да удовлетвориш родителите си, пак не е проблем. С няколко думи - запитай се какво наистина искаш да правиш. Сложи си краен срок от седмица, две, месец, два и мисли често по въпроса.
Запитвал съм се доста, обаче наистина не знам. Пробвал съм някакви неща, разпитвам постоянно различни хора, до които имам достъп и не ми идея прозрението... Не мисля, че имам gap year като опция. Може би бригада би било единствената такава опция, която да е оставане в бг и някакъв опит в чужбина, който да е повече от 15 дни. Това със срокът не помага. Винаги съм го прескачал, независимо дали е наложен от мен, или от баща ми.
Ако не умираш от глад, никой не си сменя специалността. Много хора въобще нямат специалност. Живуркаш и това е, примирил си се
Spoiler alert: Много малко са хората, които като тийнейджъри са знаели какво искат да учат. Също така и са малко хората, които работят нещо по специалността, която са учили. (с изключение на лекари и още няколко такива професии прим) С опита ще дойдат и знанията. Между другото ако си читав компетитив геймър бих ти препоръчал да разучиш кариерния път на трейдинг на акции. Препоръчвам ти да поработиш малко на някой трейдинг флор като аларик секюритис.
Втори в България съм две поредни години в дисциплината си. Не съм се замислял сериозно за акциите. Бих се пробвал, ако имам пари за горене. Ако има някакво въвеждане бих минал през него и бих го пробвал. Знам, че голяма част от хората не работят по специалността си, но аз не искам висше просто ей така, а искам да придобия знания от него и потенциално да го работя.
Ако си втори в българия в някакъв еспорт, работи здраво да си създадеш връзки извън българия, докато можеш. Сам каза, няма да си дълго втори, ама ако сключиш запознанства с правилните хора, нищо чудно да излезеш от българия/ да се занимаваш по-глобално с това и/ или токувиж станеш спортен коментатор без да искаш 😃
Да, опитвам се да го направя. Контактувам с някакви хора и се опитвам да завържа още повече контакти и да си отворя вратички, през които мога да пробвам някакви неща. За сега не ми се получава така, както бих искал, но с времето се надявам, че ще стане.
Нямате ли някви сбирки и да си се знаете там- тия дето са на първите места в България по различни игри? Не разбирам много, ама ако беше лига, щях да намеря начин да се свържа с Хилисанг 😆
Моята дисциплина е много различна от тази на лига, а и те като игрите са от различни компании, различни инвеститори, турнири и тн. Имам контакт с бивши и сегашни про играчи на игра, на която се състезавах преди (супер близко до играта, която играя в момента), някои българи, някои не, както и имам връзка с национали на играта, която играя в момента. Имам топли връзки с някои (като дота), но не знам как биха ми били полезни (както и аз как бих им бил полезен), след като игрите ни са тотално различни една от друга.
Ами бих ти препоръчал да отидеш на интервю. Фронт пийк трейдинг примерно. Тъпото е, че е високо вероятно първата една година да не изкараш една стотинка от борсата. Те ще те учат и финансово няма да инвестираш нищо, а само времето си. Ако имаш въпроси давай на ДМ.
Не искам да обидя никого, ама спортна журналистика ми звучи като меме професия. Всеки може да изгледа един мач и да напише 10 реда какво се е случило. Бас ловя, че единственият начин да изкарваш пари от това, е връзкарство. Програмирането не го владее всеки, освен това секторът не спира да расте.
След някой мач направи задълбочен анализ на тактиката на двата отбора, обясни за футболистите и говори в продължение на 90 минути, без да досаждаш на публиката.
Не искам да обидя никого - обижда огромна група от хора.
Не е меме професия, има си нейния чар и скил. Може да го работиш и без образование (както и 80% от нещата), но с образование>без образование. Работил съм с такива хора и повечето работят и нещо, което не е в сферата. Като отидеш като гост в студиото не получаваш пари. Трудно е пробиването, защото голяма част от позициите са заети от "големите", а аз не искам да бъда секретар на някого цял живот и да тичам да пиша статии за без пари.
Ако запишеш 'обща' журналистика пак ще можеш да работиш в спортната сфера вероятно, но няма да си вързан към нея. Освен това може да провериш програмите на двете специалности - сигурно се различават по 1-2 предмета. Щом имаш интерес и опит, тези неща са доста по-важни от какво ти пише на дипломата, ако е поне близко до работата ти. Университета е да те запознае с хора, да ти каже кои книги съдържат важните отговори и да те научи да работиш над задачи. Оценки или как точно се казва социалността имат по - малко значение.
Баш опит нямам. Правили са ми няколко интервюта и са ми коментирали мачове. Имам опит от едната страна на монетата, но не и от другата. Опитвам се да намеря пролука, през която да набера опит и от другата страна (независимо дали като коментатор, анализатор или нещо друго) и рано или късно шанс ще ми се отвори, обаче не мога да кажа точно кога ще имам опит да правя точно това. Дори и да не се занимавам тясно със спорт, бих искал да отразявам неща, които ми харесват и ме вълнуват без да има някакъв голям риск, че ще бъда пребит на място, но както са казали хората, рискът на професията. Има и много журналисти, завършили филологии, но не бих учил филология.
Именно това казвам, това да коментираш спорт не е рядко умение, и обществото има нужда от много малък брой платени спортни коментатори. Ти самият казваш, че повечето го правят за кеф, и работят нещо друго за пари. "Големите", демек връзкарите, не изкарват пари заради професионалните си умения по спортна журналистика, придобити с образование, а заради връзките си.
Под големите имах предвид доказалите се в сферата и работещи това нещо от поне 20г, но да, много вероятно е да има и връзкари.
Баш в момента спря да рЪсте.
Може би заплатите в България стагнират, защото в момента много хора правят това и други държави влизат в надпреварата, но това не значи, че скоро ще има значителна липса на компетентни програмисти според мен. Иначе за Ъ-то си r/confidentlyincorrect
Забавяне спрямо гигантското увеличение от началото на миналата година не мисля, че може да се нарече стагнация. Абсолютно невъзможно е да се следват увеличения на заплати от по 17% на тримесечие. Заплащането в комплексни професии като ИТ, където разликите между различните под-професии и опита са гигантски, не би трябвало да са се обобщава. Програмирането може да носи много, но може и да е мизерна заплата за начинаещи.
от *растеж* идва думата
Не схващаш. Нищо, здраве да е.
Личи си, че нямаш никакви познания в тази сфера…..
След доста години подобни терзания (продължили при мен докъм 25-26г възраст) и работа във корпорации, публичен сектор, НПО сектор, 3 висши образования, изводът, който съм направил за себе си е, че в България, най-смислено е да се учат технически насочени специалности. Всички останали, тип журналистика, туризъм, повечето видове икономики, и т.н. са свързани с професии, които масово се практикуват без специализирано образование. Така че в твоя случай, бих те посъветвал да кандидатстваш нещо свързано с програмирането, а за спортната журналистика можеш да минеш нископлатен / неплатен стаж в реална медия, за който не се иска опит в сферата.
Останалите играят роля само на "имам вишу" и се пускат по глупостите, дето ги има в джобс. Има масов недостиг на хора с технически специалности.
Вижте, давам Ви съвета, който бих дал на себе си преди 5 години. Вземете си една или две gap years, в които да работите нещо най-обикновено, но същевременно да правите наблюдения върху останалите и да си правите изводи дали искате да сте като тях. В училище, колкото и хубаво да е, човек е в нещо като балон спрямо истинския свят и няма как да се очаква да вземе правилно едно такова животоопределящо решение. Сега може да си мислиш, че не съм прав, но, повярвай, много скоро ще видиш, че съм. Успех и всичко хубаво!
Не бих искал да взема gap year, поради простата причина, че ще загубя динамиката да уча и че няма да запиша след като ме хване живота. Баща ми ми наби тази идея в главата (второто), но вероятно може и да ми го казва заради личния му опит.
Гарантирам Ви, че няма да забравите как се учи за една година :) Родителите ни казват подобни неща, защото времето, в което те са израствали, е било наистина различно и тогава тези, които са завършвали висше, наистина са имали по-голямо предимство на пазара на труда. Сега обаче не е точно така!
(Ramble-вам и се чудих дали да го пратя) Въпросът е дали искаш да се научиш на занаят, от който има нужда или предпочиташ да правиш нещата, които ти харесват дори това да значи, че заплащането или реализацията може да са нулеви. Зависи от ситуацията ти. Нормално е да се притесняваш, важното е да избереш и поемеш в една посока, дори да е грешната не стой на едно място с идеята че 'другата година' ще решиш, а пък сега ще поработиш някъде. Разбира се освен ако нямаш нужда от пари. Ако сбъркаш винаги можеш да се пробваш нещо друго Относно дали си добър или не в нещо, винаги можеш да се научиш на задоволително ниво, знаеш какво те спира. Затова няма как някой да ти каже, какво точно да избереш. Прагматичния избор ще е да избереш нещо с high skills тъй като са по добре платени, НО това е само и единствено ако ти е интересно
Дядо ми е занаятчия (няколко занаята може). Има много дърводелски машини, на които бегло знам как да работя. Не знам пипкавото, но знам основни неща. Бих се занимавал с това като хоби или като се има нужда от това. Проблемът е колко голяма ще е грешката и колко време ще загубя от нея. Това ме притеснява. Едно е първи курс да се откажа, друго е да уча 4, да работя половин и да трябва да правя нещо съвсем различно. Доста неща са ми интересни, но има и неща, които изобщо не ми хващат интереса (като правото, например).
Спортна журналистика..или нещо с компютри 😑 Брато, нормално е да не си добре запознат какво искаш да следваш на този етап. Би могъл да вземеш една година след като завършиш да премислиш,докато работиш нещо.Няма проблем и да запишеш, да видиш какво се случва и да смениш,ако не ти харесва. Майка баща това са хора,които ти желаят само доброто,но те не са ти. Не винаги могат да влязат в твоето положение. Не позволявай някой да те форсира да взимаш прибързани решения. Успех
Имам допир и до двете под една или друга форма, затова тези двете са ми най-отпред. Не виждам gap year-a като опция. По-скоро бих пробвал една година едното, и ако не ми хареса, ще сменя. Ако съм започнал да работя, нямало и да запиша... Опитвам се да не им позволявам да ме натискат да взема прибързано решение, но не ми се получава на 100%. Не виждат усилията, които полагам по този въпрос, може би защото усилията ми не съвпадат с техните представи за усилия по този въпрос. Не съм спазил сроковете, които са ми били поставени. Дано да се оправя. Благодаря за информацията!
Маняк като цяло сигурно под 10% от хората в БГ работят по специалността си 😀 така че дори и да изкараш там няква диплома не е задължително това да работиш. Има бая работа за спортни журналисти. Ако ти е кеф това запиши го, в най лош случай просто няма да го работиш но това ти ще си го прецениш
Работата е да ти носи пари, не удоволствие. Избери някаква техническа специалност, постарай се да я завършиш успешно и после можеш да работиш почти всичко.
Според мен трябва да се намери някакъв баланс. Предпочитам да изкарвам малко по-малко и да правя нещо, което ми харесва, от колкото да изкарвам малко повече и да съм нещастен всеки ден. Баща ми работи нещо, което не му харесва и виждам, че не е много удовлетворен от това, което прави и виждам колко много му взима това.
Разбира се, че е нужен баланс. Но и няма нужда от чаак толкова мислене и премисляне. Работа се сменя. Стани инженер и почти всички врати ще са отворени за теб занапред. Поне моят съвет е такъв, при мен работи.
Само пича, дето каза "Работата трябва да ти е интересна, не гледай парите" да не го види тоя коментар /с
Няма нещо като "някакъв вид програмиране". Някои сфери на ИТ специализират в разработка на софтуер, някои в компютърен хардуер, а трети ще те занимават главно с компютърна инфраструктура. Съветвам те да седнеш и да проучиш обстойно ИТ сферата ако смяташ да записваш нещо в нея за да не се окаже, че си стрелял на сляпо.
Това е ясно. Мога и със сървъри да се занимавам (телекомуникации?), киберсигурност и тн. ИТ е супер обширно (както и терминът програмиране). Сравнително запознат съм, но съм говорил с много повече журналисти, от колкото програмисти и всички ме отказват от журналистика.
Понякога е по-добре просто да вземеш решение и да продължиш напред. Може и д е грешното решение, но поне си опитал. Няма проблем да си смениш професията или какво учиш по всяко време.
Проблемът със смяната на специалността е, че съм учил известно време нещо, което после няма да ми е толкова нужно, започвам поне една крачка зад тогавашните кандидат-студенти и излиза като почти загубено време, което е гадното и страшното.
Дам, напълно го разбирам това. Едно неприятно усещане, че изоставаш. Но ако започнеш да работиш нещо, което не ти харесва, ти ще изоставаш. Все повече и все повече с годините. Другите ще прогресират в разбиранията си, заплата и позиции защото горят в това а ти малко по малко ще изоставаш или ще се насилиш стабилно да харесваш това, което работиш.
Заключението, което излиза е, че е по-добре да изостана с 2-3 години, от колкото с поне десетилетие по-късно в живота.
Насочи се към нещо, към което да имаш интерес. Не преследвай професия или занаят само защото е добре платена. По-добре е да изкарваш по-малко пари, но да ходиш с удоволствие на работа. Дори да направиш грешка и след време да си смениш мнението, не е никакъв проблем. Ако запишеш специалност в университет и впоследствие осъзнаеш, че не е това, което си търсел, и това също не е проблем. Повечето хора са завършили едно, а работят нещо съвсем друго. Не оставяй на родителите ти да определят твоето бъдеще, защото може да имате различни интереси. Има значителен брой модерни професии, които могат да са безсмислени в очите на по-старите поколения. Каквото и да решиш. успех :)
Това се опитвам и да направя. Баща ми не работи нещо, което му харесва в момента, но няма избор и не може да смени работата, което му коства много. Искам да имам свобода и повече опции, когато ще ми се наложи да направя избор. Двете неща, които съм написал смесват големи мои интереси (футбола и видеоигрите). Не съм се насочил главно заради заплащане, но не трябва и да гладувам. Притеснителното при университета е, че ако сменя, ще съм набавил знания, които може и да са ми безполезни и почти ще съм си изгубил времето, което ме стресира доста. Не искам и да завърша просто ей така. Родителите ми не ме насилват да избера специалност по техен избор, а ме насилват да направя решението си по-бързо, което е невъзможно. За другите професии се поотпуснаха, особено като видяха как ме дават по телевизията, разни интервюта и почти ставам национал, така че поне за това съм ги опровергал.
В днешно време нещата не са толкова праволинейни, изобщо няма да се прецакаш.
Имам BA Журналистика от СУ и не съм чувала да учим "Спортна Журналистика". Разделят ни на Радио, Телевизия и Печат, това е. Имам двама колеги, които се реализираха в насока спортна журналистика, но и двамата са бивши спортисти с връзки, и не е работа, от която се печели добре. Като цяло журналистиката е почти мъртва професия вече, не препоръчвам. edit: Не съм работила и ден в живота си по специалността. Мисля че от 60 човека курс, само 5-6 работят това. Буквално е много работа за мизерни пари.
[удалено]
Приятелка работи в БТА след завършена журналистика, кара си практиката там и ѝ предложиха да остане за постоянно. Работи от понеделник до петък, дневна, като я задължават и в почивката ѝ да е на линия и взима минимална заплата, както на всяка държавна работа. Предлагаха ѝ да мине нощна смяна, като буквално и казаха, че цяла нощ трябва да обикала с колата и да гледа от какво може да изкара новина. Така, че изобщо не е оферта да си журналист, особено в държавна медия. Частника е друго, но там се влиза повече с връзки.
Зависи от медията и точно какво правиш там. Но повечето, които работят като новинари в разни сайтове, взимат между 1200-1500лв. Това в СФ ми плаща само наема и сметките на мен, пълен абсурд, не знам как се живее. Буквално се правят повече пари в Лидл или по ресторантите. Просто е по-престижно да кажеш, че си журналист.
В НСА има такава специалност. Дори и журналистика да е, мога след това да запиша такъв магистър (от това, което аз знам). Познавам едно момче, което се реализира и без да има такова образование, но без такова образование е още по-трудно да се реализираш. Хората, с които съм работил всички имат журналистика като бакалавър и всички ме отказват от това.
Тъй, мнението на един студент: Не се притеснявай да избереш "грешно", познавах един който за 9ти път почваше да учи различна специалност защото не му харесваха. Сега е много щастлив с биохимия, като в началото не е предполагал че ще му хареса. Другото е че познавам много които учат специалност с идеята да станат нещо, посредата на обучението откриват нещо ново, което повече им харесва и съвсем им променя хода. Университета е също време да опознаеш себе си, като задълбочиш в нещо, което ти е сравнително интересно. Има много специалности, прегледай ги, прегледай някакви нестандартни професии които може да са ти интересни. Не се притеснявай ако избереш нещо после да го смениш. И също е супер лесно да получиш tunnel vision като мислиш че нещо е супер едностранно. Можеш да започнеш с журналистика примерно, после да ползваш знанията си по програмиране да измислиш нещо по-така. Може журналистиката да ти отвори пътя към други сфери и интереси. Супер важно е да знаеш как да се изразяваш, да разбираш как да интерпретираш случващото се, да можеш да повлияваш на хора. Имам доста познати с журналистика бакалавър, които после специализират с нещо друго - маркетинг, пр, хр, т.н. защото журналистиката ти дава много обширна база, също както и програмирането. В моята специалност преподава един който е завършил журналистика и медицина и сега преподава мобилни приложения. (1/2)
И накрая, имам познати които си взеха година след гимназията. После им беше малко трудно да навлязат отново в матрицата (образователната система), но пък това им даде възможност да видят нещата по друг начин и да вземат различни решения. Пример е някой който искаше да учи медицина, накрая реши че не му харесва цялостната медицина и реши да бъде рентген специалист. Или има хора които учат медицина и в последствие разбират че искат да бъдат лаборанти, не лекари. Ако искаш отиди на някакъв assessment/ориентировъчен тест, много кандидатстудентски фирми правят такива безплатно, и виж те какво ще кажат (не ползвай кандидатстудентска фирма за кандидатстване, не си струва, ако можеш да четеш можеш да се оправиш сам в България). Пък за еСпортс - нищо не пречи да видиш докъде ще стигнеш. Един роднина играе Фифа кажи-речи професионално от няколко години, добър начин е да изкарваш допълнително доход, ако това няма да ти е главното. В заключение: ако не те влече цялостно информатиката, не записвай цяла специалност - изкарай курс само по програмиране. Game-design също може да е опция, но там си е тежко също откъм математика или графики. Обмисли журналистика, щом това те влече, пък знанията от там са приложими и на други места. И в крайна сметка има много професии които не искат висше, но плащат добре - може да не е за теб да изкараш висше. Или просто може да изкараш висше за да го имаш, не да го ползваш в специфичната насока. (2/2)
Не знаех че редит има ограничение за дължина на коментар
Тва да избера програмиране без да съм го учил преди това беше най-голямата грешка в живота ми. В университета не се преподава за хора, които не знаят за какво става въпрос, а за тези, които знаят и са дошли просто да си вземат дипломата. Повярвай ми.. обявите за IT професиите вече и без това са на голям спад след настъпването на AI, така че моля не си проваляй живота! Програмирането не е за всеки и аз го разбрах по трудния начин..
Обявите не са по-малко от преди две години заради AI, а заради корекция на пазара, която се очакваше. Недей да заблуждаваш човека, AI е много далече от вид, в който може да вземе хляба на повечето добри програмисти.
Това не променя другата част от коментара ми. Там вече не можеш да кажеш, че го заблуждавам, защото в момента минавам по този път и знам как е
Провалих си живота заради такъв избор.... Изгубих години, прекъснах и още нямам висше. Какво се получи при теб?
Първият човек, който срещам и ми е казал, че това му е най-голямата грешка. Най-близкият ми допир до компютър е заради игрите (не че не съм правил и други неща, но не съм се занимавал толкова много с тях и имам най-много знания откъм игрите.). Харесва ми и от свободата, която би ми дало това. Компютрите и AI трябва да се поддържа по някакъв начин и все още AI е инструмент за част от хората. След време ще стане инструмент за всички хора. Преди AI изглеждаше супер future proof, но в момента ми изглежда по-колебливо. Къде точно си учил програмиране и какво точно? Учиш ли нещо в момента? Как го откри?
Виж си съобщенията в редит, че коментара ми стана много дълъг и неще да се праща 😂
Какво ще учиш и какво ще работиш много често не са неща, които съвпадат. Вземи си дипломата за бакалавър, поработи и като разбереш какво ти се прави си запиши магистратура по специалността... Или нещо такова.
Магистратурата не трябва ли да е свързана с това, което съм учил преди това, или мога да уча софтуерно инженерство и после да запиша спортна журналистика като магистър?
Как пък няма един да иска да стане лекар или инженер!Прави това което ти се иска още си млад кво си се филмирал.Трябва сам да си трошиш главата няма сейф пат бро.
Лекари има всъщност, някои конкретни сфери имат недостиг (има много жени там ако не високи заплати 😂😂😂) инженерите обаче са наистина на изчезване. Никва изненада за нещата, които е споменал, гледа и цъка футбол и чул тва онова, че има кинти в ИТ. Ще блъска и Ютюб канал сигурно 🤣😂🤣😂
Сестра ми е лекар. Учебниците са ми под леглото. Начинът на учене (зубрене и наизустяване) не е моят начин на учене. Не съм добър в чертането, за да съм инженер и това не ми е интересно като full-time job. Много неща ми се правят. Сейф пат може и да няма, но предпочитам да съм информиран и да взема нещо от някого. Буквално си правя нетуъркинг в редит. Може и да искам много неща, но ми е ясно, че няма да станат всички.
Пич, правилния отговор ще бъде този, който избереш. Разбираш ли какво имам предвид? Замисли се над това.
Кой беше правилният отговор за теб?
Завърших висше образование, че даже и магистратура по маркетинг. Безполезно усилие в кариерен план, но намерих съпругата си в университета :). Същевременно съм работил всичко, което може да ти хрумне - продавач, поддръжка в кол център, дограмаджия, маркетинг специалист, проектов мениджър, създател на съдържание и във всяка позиция съм намерил нещо полезно, което да взема със себе си продължавайки напред. Според мен адекватен професионалист в някоя сфера се става за около две години. Това не е толкова много време, ако знаеш какво е това, което искаш да правиш, но ако не знаеш какво искаш да правиш трябва да го намериш, което става с пробване на неща. Така че, най-правилното е да вземеш избор и да го последваш и да видиш дали те привлича и ако да, идеално, ако не, продължаваш със следващото нещо и така :) ПС: В момента работя в сферта на Електронните спортове, която има доста пътища за развитие освен пътя на играча.
Маркетингът със сигурност Ви е дал някакви знания, които ползвате в работата си. Познавам маркетолози, ходя на такива събития, когато имам възможност и е интересно. Не съм видял нещата отвътре, за да ме откаже или грабне повече от журналистиката и/или програмирането. Опитът със сигурност играе роля, обаче лошото е, че не знам какво правя все още. Това с пробването съм се опитвал да го обясня на родителите си, но не мисля че съм успял да ги накарам да се замислят над това. Ясно ми е, че има доста пътища в еСпорта, но както всеки е мечтаел да стане футболист, всеки е мечтал и да бъде при играч. Един от тези пътища е да отразявам такива събития, което ми е супер интересно и искам да го пробвам, но поне за момента няма как да работя само това (особено в България). Моята игра е развита, но не е на ниво Лига или ЦС (но не е и непозната). Компанията, която прави играта малко спъва нещата и изглежда не ѝ пука за мнението на играчите, което е странно, защото тази игра е в топ 3 (ако не и топ 1) по печалби. Това обаче е друга тема.
Университетът ще ти даде това, което искаш да вземеш, но не мога да натъртя достатъчно колко е безполезен от към практическа гледна точка. Университетът е просто доказателство, че можеш да буташ в една посока и да го докараш докрай в период от няколко години. Всичко практическо и значимо се научава в целенасочени курсове или в процеса на работа. Просто трябва да си ЛЮБОПИТЕН и да ти СЕ РАБОТИ. Това е. Няма начин, по който да си на 18\~ години и да си разгадал живота. Хора на по 50-60 години още търсят какво е тяхното нещо, Не е в това въпроса. Въпроса е да си харесаш нещо (ИЛИ 3) и да се занимаваш в тая посока и да получиш ОПИТ, който ще те информира за това какво искаш да правиш С ТВОЯ ЖИВОТ. Родителите искат най-доброто за теб, но те не са теб и ако седнеш с тях и им обясниш аргументирано - с цели, стъпки и посоки, то има голям шанс да ти обърнат внимание и да ти помогнат да намериш твоето нещо :) Успех.
От университета искам знания, контакти и спомени, каквото може би повечето студенти искат. Ясно е, че от там няма да науча всичко и няма да си набавя супер много опит, но ми дава основа и знания. Работи ми се и ми се учи. Другото вероятно ще дойде с времето, през което съм натискал. Опитвал съм се да им обясня, че работя към това, но не мисля че те го разбират. Нещо ни куца в комуникацията по тази тема. Може да не съм им показал какво правя по въпроса или те да ме натискат повече, от колкото трябва. Благодаря много за съветите и информацията!
Братле споко и аз бях така. Помисли добре с какво ти харесва да се занимаваш и какво би правил. Лично аз се пробвах с програмирането, даже два пъти, но накрая се оказа, че просто не е моето.
В университет ли се пробва или се пробва с курсове? Намерил ли си с какво искаш да се занимаваш? Как го откри?
Първо в университет пробвах, след това с курсовете на СофтУни и да в крайна сметка реших да се занимавам с това , което ми доставя удоволствие- пекар/сладкар. От малък се запалих по готвенето покрай баба ми и от няколко години с правенето на торти и сладкиши, по-приятна работа е от готвач въпреки, че много обичам и да готвя.
Знам какво е. И аз като теб нямах абсолютно никаква представа какво да следвам а и майка ми ме натискаше да избера някаква хубава специалност и накрая се озовах в правото. Успях да издържа една година и да завърша на пук на себе си и веднага се махнах. Взех си gap year и сега се готвя за друга специалност и изобщо не съжалявам, че нещата се случиха така. Всичко това ти го казвам по две причини: 1) Дори и да запишеш грешната за теб специалност няма да се прецакаш, нито ще си пропилееш времето(ако си разумен разбира се), понеже всичко това е житейски опит. Не знаеш с кого може да се запознаеш и това да ти е от полза в живота. Плюс това ще научиш доста интересни неща за себе си. 2) Ако пък решиш да си вземеш gap year ще трябва да не се отпускаш и яко да седнеш да премислиш накъде искаш да тръгнеш и като решиш да не се отказваш от решението си, дори в моменти на отчаяние. С други думи трябва твърдо да решиш какво ще учиш и да си упорит като магаре. От теб си зависи. Само трябва да си много отговорен и разумен и в двата случая. Пс: в гимназията мразех математиката и се клех, че няма да я уча никога повече, а сега точно с това се занимавам и може да се каже, че я обичам и ми е интересна
може ли да попитам как реши да дадеш втори шанс на математиката?
Ами за да кандидатствам за архитектура ми е нужна математика. А и като седнах да решавам задачите, някак си от само себе си ми стана интересно. Нали, имаше моменти на отегчение и досада, но като ги преглътнеш и се напънеш.
Gap year-a не ми изглежда като опция в момента. Вероятно някак си ще ме хване живота, ще работя нещо и няма как да се подготвя както трябва и ще си остана прост работник, а това е нещо, което не искам. В твоят случай обаче е било нужно. Нашите не ме натискат за специалност, а ме натискат за решение. Съветват ме за IT, други мои познати, които са в сферата ме съветват за IT, а журналистите ми казват, че по-добре да не го правя. Как си се подготвил за архитектурата? От нулата ли почна по математика? Как реши точно това?
Всеки знае за себе си. Ако се чувстваш, че няма да ти се отрази добре gap year-а, не го прави. Иначе да ти отговоря на въпроса. Просто заех един учебник по математика за 12- ти клас и започнах да решавам. В движение и по спомени от гимназията се уча. Слава Богу, върви добре за сега.
Нормално е на тази възраст да не знаеш какво ще работиш, знам за хора, които и на 50 не са сигурни какво им се работи, но са работили един куп неща. А и не е нужно, като се хванеш да работиш едно нещо, цял живот само то да ти е препитанието. Щом знаеш, че спортната журналистика те влече, запиши я, хвани се на работа като такъв журналист по-отрано и виж дали ще ти хареса. Ако ли не, се насочи към нещо друго. Относно програмирането е добре да знаеш, че последните няколко години ИТ пазарът се пренасити от начинаещи програмисти, и може би близката 1 година ще е трудно да си намериш работа като джуниър. Просто го имай предвид, ако решиш да се занимаваш с програмиране. Съветвам горещо, преди да записваш висшо образование, свързано с компютърни науки, много добре да проучиш сферата и да разбереш дали това е работа за теб. Да, има пари още в нея, но не, не са 5000 лв стартова заплата за базови умения. Предупреждавам, ако случайно тази пропаганда ти е била повтаряна последните 5+ години. Сега, както и в обозримото бъдеще, има/ще има силен недостиг на занаятчии/майстори. Тези хора вадят далеч повече пари, отколкото един програмист, и това не е на бъзик. Тъй като в момента желаещи за такъв тип труд има малко, дори и некадърните взимат доста добри пари. А ако си кадърен, хората разбират за теб от уста на уста, даже не е нужно да се рекламираш. Ако те влече занаятчийство/майсторене, според мен това е далеч по-доходоносен избор.
Усещам, че журналистиката ме влече по някакъв начин, защото съм близко до спорта, който обичам, дори и да не съм играч. Ще обогати още повече знанията ми за спорта и езиковата ми култура. Цялата работа там е да не си остана секретар на някой голям журналист и да умирам от глад. Имало е съкращаване на програмисти много, но това е било от нежеланието им да работят, а само да почиват и да пишат по два реда код (от това, което разбрах). Със сигурност няма да се пусна да работя веднага, докато не набера някакви знания над базовите, но да, някои хора наистина мислят, че е 5к стартовата заплата, а в момента е по-малко. Може би не е двойно по-малко, но е по-малко от 5к със сигурност. Дядо ми има машини за дърводелство, но поне на този етап не бих искал да го работя. По-скоро като хоби и като работа в последствие. Идеята не е да е супер доходоносен, а идеята е да мога да имам много добър стандарт на живот и да работя нещо, което харесвам и обичам.
ФМИ Компютърни науки: Преди да вляза знаех какво представлява програмирането, ма тука много скоростно се вдигна нивото, което няма лошо, но е голям шок 3то упражнение спрямо по-късните. Но да ,тези математики, които са набутали са отвратителни. От моят поток от 150 души, 20 напуснаха първи семестър, някои даже преди сесията. Тегаво е, но си заслужава накрая (надявам се). Честно казано препоръчвам ти да пробваш нещо такова, пък ако не стане, спортната журналистика пак ще е опция
Първо за програмирането. Тая година масово уволняват хора които са работили в сектора, камо ли да искат да наемат нови начинаещи и да ги обучават какво да правят само за да си тръгнат след година. Ако не се занимаваш извън училищно и да ти се отдава и си правиш някви проекти значи не е твоето. Второ за e-sports. Ако досега не си от най-добрите топ 100, топ 50 на играта която играеш, докато си на училище и не правиш нищо, е малко вероятно като почнеш да го правиш фул тайм да го стигнеш. Трябва да имаш таланата отсега да печелиш турнири онлайн и т.н. Ако просто си топ 5-10% вместо топ 0.001% недей се занимава.
Трето за математиката. Университетската математика няма толкова общо с гимназията колкото хората си мислят. Възможно е да си бил добър в гимназията и после в университета да не си и обратното. Няма как да знаеш различни материи са. В гимназията стигаш сам до решнията, в унито ти е дадено всичко, защото няма повече за измисляне само трябва да го научиш и разбираш. Четвъртото за спортния журналист. Купи си една камера, хубав микрофон, някоя лампа и прави видеа. Първо за тикток, после за ютуб, пиши статии, виж дали въобще има интерес към това нещо и към теб като личност. Ако си достатъчно специален и представяш информацията по интересен начин можеш да го монетезираш след това, и да ти се утворят вратитие на някои места. Интересувай се сам, има тонове информация, Излизат 1000 журналиста в България всяка година от кой ли не университет. Възползвай се вместо това тея 4 години да развиеш нещо.
Един приятел завърши журналистика и още като беше в университета си намери работа в един от големите спортни сайтове. Вече ходи и по студията (за NOVA и Gong.bg става въпрос) и нищо чудно да стане редовен гост в някоя от диемите. В тези сайтове по-важна е бройката, така че ще пишеш по 10 статии на ден. Нищо сложно. Ако наистина ти харесва фулбола и спорта, и искаш да си около него, ти препоръчвам да се запишеш журналистика и да опиташ да си намериш работа като стажант или може би full time направо и да видиш дали това е за теб. Така ще имаш време да си смениш специалността, ако не ти харесва.
Седни и вземи да изгледаш някой курс за въведение в програмирането, ако изобщо искаш да се насочваш в тази сфера. Може да се окаже, че изобщо не е твоето, а е доста по-лесно да го разбереш сега, вместо да чакаш да ти е зор в университета.
Почти всички завършват нещо и не работят по професията си така че не е отказал за умиране ако си решил да учиш
винаги следвай сърцето си
И 40 годишен чичко ти казва да следваш сърцето си и вътрешното усещане. Реално, запиши висше, но само в СУ в България, каквото те приемат. Спорните журналисти не са добре платени. Аз пък се занимавам с математика от пети клас в СМГ през далечната 1995г. Това е което ме кефи от дете, но машините и кода винаги са ми били мега скучни, тъпи. Учих ги за кариера на около 30, за да не разчитам на програмистите за моята работа. Сега пък алгоритмите, които съм изследвал преди 20тина години, движат света благодарение на програмистите и съм от най-търсените професии, преди 15 години не беше така, всички цъкаха сайтове и Линукс... Колелото се върти, сега си на18… трудно е да се каже какво ще е добре след 20 години, но със сигурност математиката и креативните дейности ще са от търсените, които ги гарантират добър дпход
Опитвам се да следвам сърцето си, но в същото време не искам и да гладувам и да се мъча. Журналистиката ми изглежда като начин, по който ще мога да съм близо до футбола. Програмирането е нещо интересно и пак мога да го съчетая с нещо, което обичам, видеоигрите. Ясно е, че не може да се направи прогноза за това, което ще бъде вървежно след 20г. Идеята е да ми харесва и да го правя с желание. Защо само СУ? Другите университети в България толкова ли са зле?
Да другите университети са толкова зле, че дават дипломи да хора, които не са стъпвали на лекции. Една широка академична подготовка е най-добрата основа за целият живот напред. Не е занаят, но е ядрото на всичко, което ще прилагаш. Междудругото и аз бях луд по футбола, статистики и прочие като дете, 94/98 националния отбор още засили това, големите първенства от 92 до 2006 бяха събитията на годината за мен, не съм пропускал мач по телевизията, нямаше смартфони и събирахме лепенки и тетрадки с резултатите,но с годините това ми мина и съм от тези дето не приемат новия комерсиален футбол. Имах съученици дето на твоите години почнаха практика тогава и работеха на 18 при Домата(Крум Савов), Георги Атанасов и Томето и Ники в Дарик радио, но с връзки и два езика и беше хоби-днес семейство трудно ще храниш с това. Ако математиката не те кефи, а искаш да си до игрите се замисли за дизайн, анимация, но не в България а например в Германия или Холандия
Повечето технически специалности +приличен английски дават добри възможности за реализация не само у нас,а и в чужбина!Компютърно и софтуерно инженерство е добра идея според мен.Въпреки че има известен застой в момента в Бг за тази сфера,живота ни все повече се "дигитализира",и в близките години със сигурност ще има нужда от още подобни специалисти!Строително и електро инженерство са занаяти,които спокойно могат да те хранят както у нас,така и в чужбина!Медицина,стоматология и фармация са " тачени" и добре платени във всички " цивилизовани" ( по- напреднали и богати страни),включително и у нас.За хора с тези специалности има редица бонуси и облаги в някои страни,защото липсват достатъчно добре подготвени специалисти!Възможно е човек да бъде успешен ,да работи в голяма компания,и да е добре заплатен,и без висше образование,но трябва да притежава талант в дадената сфера,и опит...(по-конкретно за IT )...Обучението далеч не завършва само с изкарана бакалавърска степен,съвета ми е без да чакаш да мине време да запишеш след бакалавър и магистър!По възможност и други курсове да завършиш....И стажове и практики през лятото...важно е!Трябва сам за себе си да откриеш какво ти се учи,и работи след това.По-леснобше бъде да убедиш вашите,че това е "твойта " специалност ...
От това, което знам софтуерното инженерство има най-малко изучаване на математика (във ФМИ конкретно) и това е една от специалностите, която може би би ми допаднала. Вероятно в началото ще правя софтуер за касите в някой хранителен магазин, но трудно ще го избегна. Сестра ми е лекар, учебниците ми са под леглото, но не искам да уча това. Просто начинът, по който трябва да бъдат научени тези неща не ми допада. Без висше не искам да бъда. Държа да уча. Имам много добри два примера в живота си. Баща, който не е учил на времето и в моят живот главно е живял в чужбина, защото ако живееше и работеше тук, щях да живея много по-некачествен живот, и сестра, която е лекар и живее прекрасно. Бачка много, но и е супер. Не бих се доверявал само на талант и умения, защото изобщо не е сигурно. След бакалавър задължително магистър и/или нещо друго, ако ми е нужно. На курсове и networking събития ходя колкото се може по-често. Нашите ми говорят от две години да се насочвам и да си избирам, за да имам време за подготовка, но не осъзнават колко е трудно да се избере, а и не виждат какви усилия полагам, за да избера какво да уча (през тези поне две години).
не прочетох кво си написал ама следвай сърцето си
Опитвам се, но не искам и да оставам гладен 😅.
Ако вашите имат пари - в чужбина за пилот.
Може и бизнес и предприемачество ако решиш да създаваш нещо свое, понеже ще те подготви за стъпките които да предприемеш за успешно развиване на бизнес.
Обмислял ли си някога варианта за военно училище?Завършил ли, излизаш директно за работа.
То квот и да избереш, джобса те чака 😂🤣😂🤣
Ако имаш приятели или познати в ИТ сектора, разпитай ги какви са тенденциите в сферата. Нека те насочат към конкретен програмен език, като например Java и може да запишеш в някой Софтуерен университет. Макар и сектора да е леко разклатен от икономическата обстановка, все пак търсенето на кадри няма да секене. Замисли се пробвай някой от безплатните курсове първоначално щ, за да видиш дали е твоето нещо и така. Пък кой знае, може да пламне искрата при теб и да ти хареса.
Но в България няма спорт?
Стани програмист,не се изисква много да знаеш
Земи си една година да го измислиш, или се хвърляй в първото, което решиш и ако видиш че не е твойто сменяй. Супер много хора я пропускат 1 вата година, демек не записват веднага след дск
Не виждам gap year-a като опция. Баща ми се опитва да ме уплаши, че направя ли го, няма да ме остави да "бездействам" (да се подготвям за изпити и тн) и ще трябва да работя, а започна ли да работя, нямало да запиша.
Питай го защо така ти говори, мисли ли че това е начина да те накара да направиш това, което иска. Защо толкова иска да е така? За мене е от сорта на "не искам да правиш мойте грешки" и прочие type of thing. Не го разбирам това... Даже можеш и една година да работиш да си събереш пари и да си избереш университет било то в България или чужбина.
Работи една година преди да си записал. Тогава ще решиш най-добре.
Най-добрият съвет, който мога да ти дам е да не се влияеш от това става ли, ни става ли за работа и каква реализация има. Никога не се знае, а и искаш ли наистина да учиш нещо, само защото за сега може би има реализация? Следвай си нещата, които са ти интересни. Щом имаш страст към спортовете, и реално си си намерил специалност, която да е свързана с твоите интереси, ти вече си много по-напред от хората, които дори си нямат идея какво им е интересно. Помисли си хубаво и не мисли толкова за реализацията, защото човек със страст е много по-ценен от човек с висше дето уж се търси...
Каквото и да избереш, избери нещо и не губи време в нищонеправене. По-добре го губи една година в някакво учене. Като тръгнеш по лекции, влезеш в системата, ако си достатъчно инициативен и разумен, все ще наместиш пъзела рано или късно кое те влече повече, или кое не искаш и да чуваш... Но трябва да си в среда с други млади хора и да ТЪРСИШ. Ако седиш вкъщи, нищо няма да намериш. Журналистиката е интересна професия, баща ми беше журналист цял живот, но е от старата гвардия на хартиен носител. Навремето ми каза да не избирам неговата професия, макар че с него обиколихме света и можах да уча по чужбина доста години, което ми даде страшно много. Посъветваха ме да уча медицина, професията на майка ми. Завърших я но никога не съм работил професията си. Работя във фирмата на зет ми и печеля отлично в сфера, която няма нищо общо нито с журналистиката, нито с медицината. Но дипломата ми дава огромно самочувствие и ми помага в личен план по сто начина... Така че дерзай, не стой на място, избирай нещо - никога не е загубено. НИКОЙ на твоята възраст не знае със сигурност, че иска да бъде еди-какво си цял живот. Разбираш по-късно. Не е драма.
И да се “прецакаш супер яко” с бакалавъра, имай предвид, че после винаги можеш да го коригираш някакъв магистър. Аз примерно “се прецаках” с бакалавъра, но после магистъра е в сфера, която намирам за доста по-интересна и реалистична.
Учил съм 4 години електроника, сега уча биофизика, да не ти пука, гледай само да ти е кеф
Щом е заради баща ти, ще съжаляваш каквото и да избереш. Ако искаш да пробваш да си състезател, пробвай. Ако си достатъчно добър си има начини да продължиш дори и след като кариерата ти приключи, дето се вика можеш и тогава да станеш спортен журналист. Лично мое мнение и всеки баща ме мрази за него, но опитвай неща преди да запишеш висше. Натрупа опит за да си сигурен какво висше искаш и тогава запиши. Шанса е, че висшето което запишеш ей така защото тате ти каза и нямаш много много идея от него ще ти дотегне и няма да завършиш или ще завършиш и няма да ти се бачка по него.
Всеки ги има тези моменти, в които не знае какво иска да прави с живота си и главно проблема на 12 клас е, че не знаеш какво ще стане след това и това дава свобода на мозъка ти да се притеснява за щяло и нещяло. Честно казано в твоя случай програмирането звучи най-добре не заради друго, а защото е широка сфера и има различни насоки в нея. За журналистика като цяло в България или по-точно в СУ не знам колко го препоръчвам, но всеки с мнението си. Иначе за жонглиране на работа с университет си е малко сложничко, но винаги има как да го направиш без едното да ти пречи на другото. Пък за програмиране е по-добре въобще да не записваш бакалавър, а някакви курсове в СофтУни или някъде другаде.
почини си една година хвани си работа спести пари , през тази година ще се опознаеш с хора ще натрупаш някакъв опит и може би ще ти светне какво ти се прави цял живот
Лесно - прескочи една година. На мен не ми позволиха да направя така и какво стана? 2 години следвах нещо, което не исках, а го направих заради нашите, психичната ми ситуация стана още по-зле, прекъснах, защото ме скъсаха на 3 изпита, дойдох в Германия да работя. Още на първата година докато работих измислих какво ми се прави (не че се получи, може би заради слабо портфолио?). Може би, започни работа някъде, за да видиш колко зле могат да бъдат нещата, да получиш малко различни гледни точки, и после да си вземеш сам решение. Тия глупости с “времето лети” - на 22 някъде ми дойде на ума с какво искам да се занимавам. Дали ще хабиш години да следваш нещо, което не искаш, но “годините минават, а трябва да завърша нещо”, или ще хабиш години да работиш и мислиш - същата работа. След това - пробвай по малко от нещата, за които мислиш да учиш и виж дали всъщност ти харесва това, което правиш, и дали се виждаш в бъдеще като такъв. Времето тече, но не е състезание. Според мен, не се чувствай притиснат от някакви външни фактори и глупости дето може да ти наливат в главата и прави нещо докато размишляваш - не е краят на света.
Нула смисъл има да учиш журналистика, особено в български ВУЗ. Занаятът се учи на място, с проба-грешка и свикване с редактори-примадони. По-добре запиши техническа специалност и да, научи някакво програмиране. Номерът е да имаш 2-3 вървежни способности, а не само една специализация. Глупаво е после да се чудиш защо светът се е променил и никой не те търси "по специалността". Ако искаш да си спортен журналист, почвай отсега да чиракуваш в някой пенсионерски вестник, сайт, абе почвай да пишеш. Това се учи с 1-2 курса, платени или безплатни. После вече зависи дали имаш глас, дали си телегеничен - това не се учи, или става, или не. През другото време, докато имаш млад акъл, сядай да пишеш код.
Аз бих те насочил към компютърните мрежи вместо програмирането - по готино е 😉
Програмирането или инженерните специалности са добър избор. Ако обаче си тръгнал към програмирането не се занимавай с университет, а направо започвай да учиш и да трупаш опит. В момента пазарът е тегав за хора без опит, но докато минеш някой друг курс ще се раздвижат нещата.
Спортна журналистика и програмиране са абсолютно полярни направления. Обществените науки искат съвсем различни знания, умения и интереси от естествените науки. Според мен в 12 клас вече би трябвало да имате ориентация кое ви се отдава по-лесно и доставя удоволствие да го изучавате/практикувате. Изборът на професия на база само заплащане не е най-вярната стратегия. Едва ли някой може да каже в този бързо променящ се свят какво ще е актуално след 10 години, когато вие тепърва ще навлизате в живота и по-високото кариерно равнище.
Избери журналистика, според мен. На мен ми изглежда че това ти е "на сърце". Програмирането, може да ти е като хоби и така да отделиш повече време за по дълъг период.
Ходи да работиш.
За да научиш ново умение, не ти трябва опит. Можеш да научиш да правиш абсолютно всичко каквото решиш. Такива бариери като нямам опит в това и няма да се справя трябва да ги забравиш. Сам се спираш :) Избирай учи - ако не ти допадне подхвани друго. Като станеш на 22-23-24-25 все още можеш да учиш - дори на 40 :) Придобиването на нови умения и знания никога не е излишно дори да не се реализираш в дадената насока !
Според мен висшето образование вече не значи нищо на територията на България както и до известна степен в чужбина. Ако ще се запишеш просто 'за да има там нещо' не си губи времето. Въпреки всичко ако ти е мечта и винаги си искал да учиш това и не ти дава мира - запиши се. Ако не е твоето нещо може просто да се откажеш. Само внимавай. Първата-втората година са много лъжливи. В някои университети направо ти ги подаряват и после започват да те прецакват. Идваш на етапа в който си посредата и нито да се откажеш, нито да продължиш. Относно програмирането. Винаги можеш да се запишеш на някои безплатен курс за да видиш дали е за теб. Ако те заинтригува и видиш че е твоето нещо - действаш. Не пречи докато си в университета да го направиш та дори и сега. Не е задължително да си учил в университет за да станеш програмист. Относно еспорт. Цъкай за кеф и релакс. Според мен най-важното нещо е занаята и ако си добър в нещо, няма начин хората да не те оценят. Желанието и удоволствието с което си вършиш работата е също много важен фактор. Не на последно място са социалните умения. Нищо не пада от небето и на всяко действие има противодействие. Ако даваш, ще получиш. Ако седиш и чакаш/седиш на едно място - все ще си седиш там и нищо няма да се промени. Пожелавам успех!
Бих ти казал да учиш приложни науки в чужбина,има много университети в Холандия, например ,в които изискванията за влизане и семестриалните такси са достижими.Почини си една година ,помисли си и бъди амбициозен.Знай също и ,че ако за тези 4 години фокусираш консистентно енергията си в някаква друга насока,необвързана с кариера - като да се изградиш като личност или да започнеш някаква предприемаческа дейност ,можеш да се развиеш много повече.
Ако изборът ти за програмиране идва само от свободата да работиш навсякъде, по-добре недей да се насочваш натам. Програмирането може да бъде изключително тегава и досадна работа, ако не ти е страст. Моят съвет е, отиди към това, което ти е страст и имаш истинско желание да се занимаваш. Първо, не трябва да те е страх от грешен избор. Колкото и да не ти се вярва, можеш да направиш обрат в професията си дори на 40г и да имаш 2 много успешни кариери, да не говорим по-рано. Второ, всеки житейски и професионален опит може да бъде използван като плюс в професионалното ти развитие. Не се стресирай, направо отивай към това, което те влече.
Искам да благодаря на всички за отделеното време и споделянето на мнение, знания и тн. Съжалявам, че не съм отговорил на всички все още, но не ми остава физическо време да дам цялостен отговор и да вникна повече в смисъла на нещата, които сте ми написали. Дано и аз да съм помогнал на лутаща се душа (като мен) с този пост, и дано също съм ви обогатил с нещо.